Тишо Боксьора разказа за едно от най-страшните си убийства и своите предатели

След осем години в затвора, тежки присъди и показания срещу знакови лица от ъндърграунда, Тихомир Георгиев, известен като Тишо Боксьора проговори пред bTV. За първи път той признава част от престъпленията, за които е осъден.

Вижте неговия разказ за поръчковите убийства, наказателните акции срещу наркодилъри и бягството от правосъдие.

Тихомир Георгиев е човек с дебело криминално досие, продължителна кариера в ъндърграунда и много лица. Най-разпознаваем е с прякора си Тишо Боксьора. Разследващите го определят като Бияча на мафията.

Пострадалите от наказателните му акции наркодиръли го наричат Касапина. Осъден е на 15 години затвор за убийство, бил е защитен свидетел по делата на Златомир Иванов-Баретата и братята Красимир и Николай Маринови, известни като Маргините.

Подсъдим е заедно със Стефан Бонев-Сако за участие в банда за разпространение на наркотици.

Тихомир Георгиев-Боксьора е сред легендарните кримигерои у нас и сред вип подсъдимите на специализирания съд. В момента е най-известният затворник в общежитието в Самораново, където е преместен преди година.

„За присъдата, за която съм осъден за убийство – има роднина на убития, който работи като полицай в Казичене, и имаме несъвместимост. И затова ме изпратиха в Самораново, че е най-близко до София“, обясни Тихомир Георгиев.

Дал е няколко интервюта, но за първи път говори за престъпленията, наказанията и изкуплението. Най-тежката му присъда - 15 години затвор, е за убийството на Емил Герасимов-Черния през 2007 г. в Момин проход.

- Получих информация, че въпросният убит Емил Герасимов – на него му е платено да ликвидира малкото ми дете. тогава дъщеря ми Роси беше бебе, и тогавашната ми съпруга. И аз бях пред дилемата да го предотвратя и да вляза в затвора, или да го оставя и отново да погребвам семейство, защото съм погребал едно. За целта си взех телефон, взех си чисто нова карта.

От зала „Фестивална“ се обадих на въпросния Емил Герасимов, казах му – Емиле, знам, че си взел поръчката. Върни поръчката, ако обичаш и после ще си останем добри познати, защото приятели не можем да бъдем никога повече. И той ми отговори – кръв повръщам, пари не връщам. И след втория ден, аз го елиминирах“, разказа Тихомир Георгиев.

Докато делото за убийството се гледа в съда, Георгиев става свидетел срещу двамата Маргини - Красимир и Николай Маринов, и срещу Златомир Иванов- Баретата.

- Аз там бях подведен и се отказах.

- Кой те подведе?

-  Димитър Вучев-Демби. Просто ме записа без мое знание в тях, като му бях на гости, и след това го даде това в прокуратурата.

Със семейството си влиза в програмата за защита на свидетели. Според разследващи прави опит да използва показанията си като индулгенция за извършеното убийство. Според самия Георгиев той е притиснат да натопи невинни и се отмята от думите си.

В крайна сметка е осъден и бяга от правосъдието. Крие се две години на два континента.

„Избягах, през зелена граница, през Гърция. Влезнах в Гърция, чакаха ме в Серес и оттам – Мароко, ЮАР, и най-накрая се установих в Англия. Боксирах се и работих в един боксов клуб – "Джон Руни", дори като трениращ треньор“.

Арестуван е в Лондон по време на боксов мач, а след това е екстрадиран отново у нас.

„Направих един професионален боксов мач и ме разпознал български журналист. Обадил се на англичаните и те дойдоха вечерта да ме арестуват. И не бяха сигурни дали съм аз.

И аз им казах – да, аз съм. Изчакаха ме да си свърша тренировката – те са джентълмени, след това баня и след това ме арестуваха съвсем културно“.

Сега чака окончателна присъда по делото за наркотрафик заедно с още няколко души, включително и Стефан Бонев-Сако. Получил е 12 години затвор от Апелативния спецсъд заради ръководството на наказателни наркобригади в София.

- Аз не се занимавам изобщо с наркотици. Аз ръководех наказателна бригада, това е истината. Некои шанаджии – има от тях пострадали.

- Колко пострадали?

- Е, не съм ги броил. Отиваме и бива респектиран. Обикновено с бухалка, или с тръба.

- Ако има второ провинение?

- Вие сега искате да попитате дали някои органи – се прощават с тях ли? Като уши, нос, пръсти? Може и да е имало такива случаи, но аз лично такава заповед не съм издавал. Нито съм рязал уши и пръсти. Не ми вярвате, нали?

Ако сега излеза, да се занимавам с резане на уши и пръсти, или ударни бригади, или сплашване на шанаджии – не, не бих го направил, със сигурност.

- Защо?

- Е, не е ли очевидно? Не искам повече да си прекарвам живота по затвори. За това рано или късно ще те хванат, колкото и да си добър, да се укриваш.

- Парите не са ли изкушение?

- То обикновено, когато се работи в ударни бригади и когато вършиш тази дейност, предимно е само за пари, за нищо друго.

Отделно целта, която се гони – тези шанаджии изобщо никога повече да не пречат на дейността на организацията. Де факто – да не продават нерегламентирана дрога. Конкуренцията на наркопазара е жестока.

Там всяка една група се стреми да наложи монопол. А за да наложи монопол, неминуемо има такива действия, които да целят респект. Страх. Ужас. Оттам излиза един лаф от тези среди – че ужасът вразумява хората, дори животните. 

Според Боксьора в момента столичният наркопазар е разпределен между дребни дилъри по райони, монопол за търговията с наркотици няма, а играчите се сменят често. Някои зареждат от стоката си наркозависимите в централния затвор.

„Същата схема прпеди толкова години едва ли е, но основният принцип - да. Правене на пари в количества бързи и лесни от дрога. Аз за толкова години зад решетките какво ли не видях.

Аз се сблъсках с утайката на обществото. А това са наркозависимите. Обаче наркозависими, които не искат абсолютно никога да си подобрят живота, а се самоубиват по най-грозния начин – с наркотици.

Говорим за Централния затвор. Тук в Самораново такива неща няма. Това е бич и е масово. Над 85% са наркозависими и точно така карат. Да не говорим – с една спринцовка като почнат да се бодат над 7-8 до 11 човека. Те се и заразяват със СПИН. Там върлува и има СПИН.

- Как влиза тая дрога вътре?

- Те всевъзможни начини измислят, като тръгнете от дрехи – вкарват в дънките, където е коланът го порят, и вътре слагат хероина, след това го зашиват.

Тея дънки влизат. Минават на скенер, обаче това не си личи, трябва някакъв 3D скенер да има, като в Англия, за да се види, че има наркотик. В марули, в салати, в какво ли не. Те са много изобретателни.

Междувременно зад решетките Тихомир Георгиев се е развел и се е оженил отново. Има и планове за бъдещето.

- Планът ми е или в Германия да отидем и да живеем с нея, или в Лондон, в Англия. И на двете места имам позиции. 

- Може ли затворът да промени един човек като теб?

- Аз лично считам, че да.

- Трудно ли е да си признае човек вината пред себе си? Ти призна ли твоята пред себе си?

- Аз да. Но мойта вина е дотам, че наистина отнех човешки живот. И затова аз си го признавам, и го осъзнавам. Но пък от друга страна спасих два други, и то на семейството. 

Изчислил е, че има да излежи още шест години. В Самораново, поне до момента, го определят като образцов затворник.