Убиецът на бургазлия Георги отново покруси близките му

Животът на бургаското семейство Костадинови след 6 април м.г. не е същият. Вестта за тежка катастрофа, която отнема живота на Георги – техният син и брат, и го остави завинаги на 27 години, преобърна света им, пише "Черноморски фар".

Тежкият инцидент става около 20.10 часа на пътя I-6 Айтос – Карнобат. Два мерцедеса, шофирани от млади мъже връстници, се сблъскват челно.

Инцидентът е  вследствие на неправилно изпреварване от страна на айтозлията Мартин Хубенов, който се е забива челно в колата на Георги Костадинов. Ударът е толкова жесток, че Георги издъхва на място, а Мартин е приет в УМБАЛ-Бургас.

Лекият автомобил „Мерцедес Е200“, управляван от Мартин Хубенов, се е движил със скорост около 181 км/ч и е предприел изпреварване, навлизайки в пътната лента на насрещното движение – посока Карнобат. В този момент там се е бил другият мерцедес, управляван от Георги, със скорост около 92 км/ч, последвал челен удар.

Пристигналият на мястото екип на „Бърза помощ“ констатира смъртта на Георги Костадинов и откарва в болницата Мартин Хубенов, сочат данните за катастрофата.

Изготвената съдебно-медицинска експертиза от д-р Константин Янков - ординатор в отделението по съдебна медицина в УМБАЛ – Бургас сочи като непосредствена причина за смъртта на младия мъж несъвместимите с живота увреждания на сърцето и черния дроб.

Всякаква логика сочи, че ако Мартин  не беше карал с тази зверски висока скорост и навлязъл в насрещното, нямаше да се случи този сблъсък. Такива са жестоките факти, които променят живота на едно бургаско семейство.

Сега делата се точат. В началото на октомври е насрочено ново заседание.Георги си отиде твърде млад, а сега близките му се надяват да има справедлива присъда за виновника, който го прегази.

„Както и да протече това заседание – брат ми няма да се върне. Болката на нашата майка няма да намалее.



Лично мен ме учудва по-скоро поведението на Мартин Хубенов. Той не се призна за виновен, не говори в съда, а и в държанието му не виждам доза разкаяние“, коментира д-р Николай Костадинов, брат на загиналия.

Въпреки че лекарите са корави хора, защото са свикнали да гледат по-различно на живота и смъртта, да ги приемат без излишни емоции, медикът не скрива болката, която се появява в ъгълчетата на устата  и очите му. Скованият жест към чашата с кафе също го издава.

„Не търся публичен линч. Говоря за болката от загубата. Двама души да се замислят, че животът е безценен и да отнемат крак от педала на газта. Още един да се спре преди да предприеме рисковано изпреварване и да се сети за смъртта на брат ми – пак е полза“, обобщава братът.

Връзката между този, който  остана за винаги на 27 и баткото е много силна. Разликата им е осем години. Така че грижата за по-малкото братче, помощта в дома и училище, всичко това изгражда усещането за братската обич и го прави неповторимо.

„Връзката ни бе осъзната и винаги сме разчитали един на друг. Той бе техникът в къщата. Помагаше повече на майка ни, просто защото отначало учих в друг град, после създадох семейство. Сега имам две деца. По-малкото той не успя да види“, надмогва болката ендокринологът  д-р  Костадинов.

Започва да говори за брат си като за жив човек: „Той обича кучетата – има боксер и питбул. Сега за тях се грижи приятелката му. Обича природата, приятелите…“

Все още Николай и майка му чакат Георги да се върне от работа от ВиК, където работел  като оператор. Да видят усмивката му.
Докторът често наум си води и диалог с Мартин – пита го дали се чувства велик на пътя, когато кара с непозволена скорост. Дали безотговорността му носи имунитет. Убеден е, че каквато и да е присъдата – болката за семейството няма да утихне.

„По-скоро ми се иска да видя в очите на този човек разкаяние, мъничко болка за нашата загуба. Но такива индикации няма“, разсъждава докторът и допълва факта, че въпреки установеното в обвинителния акт, Мартин не се признава за виновен.

В съда показанията на неговите близки пък граничат с абсурд, възмущава се докторът и дава за пример, как роднина споделя по време на заседанието, че му е дала тенджера, пълна с храна, която той закрепил на пода в колата. По нейната логика няма как Мартин да е карал с висока скорост, защото е трябвало да пази храната да не се разлее.

Очите на майката Славка след катастрофата са винаги пълни със сълзи. След загубата на съпруга си, който е починал преди време, сега тя изпрати в отвъдното и малкия си син.

„Синът ми беше обикновен човек, който остави много недовършени дела. Имаше много идеи за бъдещето си. Беше привързан към всички. Обичаше да играе с племенничката си. А в други моменти оставаше сам в стаята си – за да си подреди мислите, плановете“, разказва, давейки се в сълзите си тя.

Георги пораства много бързо след смъртта на баща си. „Той беше нашата опора, а ние неговата грижа. Георги полагаше грижи за 80-годишната си баба“, като в унес реди жената. Работата й малко я отклонява от черните мисли, но те нахлуват неканени по всяко време. 

Тя се надява, каквато и да е присъдата – да даде време на онзи, който й отне момчето, да осмисли постъпката си. Да послужи и за урок на други, които също търсят адреналин в безразсъдното шофиране.

„Този човек отне правото ни да живеем, защото душите ни са  пусти и сякаш никога не е имало живот в тях. Ние всички толкова много обичахме Георги, че никога няма да има забрава", казва почернената майка. Тя знае, че за себе си никога няма да прости безразсъдството, дори за миг.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ