Учителка от Велико Търново преживя най-големия си кошмар в живота заради 300 лева и малко злато!
„Това бе най-черният и злокобен петък в моя живот – пребиха ме и разпиляха дома ми за малко злато, 300 лева, дрехи и други вещи. Бях сама, болна съм, посред нощ и някой ме удря по главата, после всичко потъна в тъмнина …“, започва своя сърцераздерателен разказ в писмо до редакцията на "Борба" Стефка Трифонова. Тя е на 86 години, била е 38 години начален учител по математика в Лясковец. Живее във Велико Търново на една от главните улици в многоетажен блок. Той се заключва отдолу, а нейният апартамент е барикадиран с железни врати и 7 ключалки! Въпреки това нощни апаши са успели да извадят вратата от пантите и да влязат в апартамента. И после да го оберат!
През това време старицата спи в леглото си, защото е 2 часа след полунощ и в просъница чува говор. Започва да вика за помощ, но няма кой да я чуе. После някой я халосва по главата силно и тя припада. Когато се свестява за малко, вижда как всички стаи и гардероби са обърнати с краката нагоре . Открива, че й няма 75 грама златни накити – пръстени, огърлици, кръстчета, халка. Изчезнали са и всичките й пари – 300 лева. Задигнато е новото й бельо, кътано години и с етикетите от магазина. Отмъкнати са и други вещи, събирани години и чисто нови.
„Домът ми бе заприличал на бойно поле, беше ограбен, потъпкан и печален. Никой не може да си представи да ограбиш стара и болна учителка, а тя да изгуби съзнание и после близо месец да е в амнезия“, през сълзи разказа още вчера Стефка Трифонова.
ТЯ Е ПРАТИЛА ПИСМОТО СИ ДО „БОРБА“ ВЧЕРА, а зловещата история се е разиграла в нощта срещу 26 май. Болната старица твърди, че е изпаднала в амнезия и е решила да поиска „обнародване“ на драмата си едва сега, когато се съвзела. Не е викала полиция – нито тя, нито някой от близките й. Казва, че не вярва на МВР, но иска хората да научат какво зло я е сполетяло. Извикала е обаче майстор, който да подсили входната врата, за да не може повече да се извади с пантите, както е със седем ключалки.
„Полицията не може да ми помогне, но и аз след удара по главата съм спала непробудно цели два дни. Ставала съм насън да пия вода и да ям. След това всичко ми се губи допреди няколко дни. И сега обаче, като ме питате за оная нощ, се притеснявам и всичко пак ми става в мъгла. Но съм оцеляла. Дано на никого такова нещо да не се случва”, нарежда на изпроводяк Стефка Трифонова.
Съседите от големия блок пък не бяха чули нищо и научиха от нас. Дори повечето от тях не познаваха старата учителка. За съжаление, в България все по-често става така. Що се отнася до полицията, баба Стефка не е права, защото при зов за помощ, тя реагира светкавично на такива драми и вероятно е можела да залови нощните нападатели.