“Ботев” (Враца) е от отборите, които изключително трудно играят на “Герена” срещу “Левски”. Северняците са гостували досега 6 пъти в “Долината на глинените гърнета”, както “сините” фенове обичат да наричат любимия стадион, и са паднали 5 пъти. В тези визити врачани са допуснали 27 гола. Общо срещу “Левски” в столицата “Ботев” е получил 83 попадения в 27 мача, или средно по 3,07 на мач. През есента на 1974 г. врачани за последно са си тръгвали със суха мрежа при 0:0. В историята на сблъсъците между двата отбора обаче се откроява най-много един - този през зимата на 1985 г.
На 11 декември 1985 г. над 6000 души идват в мразовития ден на заскрежените трибуни на “Герена”. Те очакват поредната голова фиеста от своите любимци. Е, получават я, но головете валят в мрежата на “Левски”, тогава подвизаващ се под името “Витоша”. Всичко за домакините започва по план. Още в 6-ата минута главният съдия Тодор Колев (бивш играч на столичния “Локомотив” и ЦСКА) им дава дузпа. 

Домакините повеждат

Таранът Михаил Вълчев бие слабо, вратарят на гостите Илия Вълов отбива шута му, но съобразителният Руси Гочев довкарва топката в мрежата - 1:0 за “сините”. В 27-ата минута голмайсторът на врачани Емил Маринов се шмугва между централните защитници Краси Коев и Ники Илиев и пронизва стража Владо Делчев - 1:1.



Само 6 минути по-късно обаче левият бек на гостите Тошко Гарев се впуска в рейд по крилото и е догонен чак в пеналта, където е повален - дузпа! Плеймейкърът Цветан Данов (бивш футболист на ЦСКА) е точен от бялата точка за 1:2. Тук се появява леко смущение в редиците на “Витоша”. Все пак Мишо Вълчев в 48-ата минута изравнява с едно от типичните си фамозни изпълнения - 2:2. Домакините се втурват в атака, за да довършат нахалните си гости. Врачани отвръщат с остри като кинжал контраатаки, които 

надупчват рехавата “синя” защита като швейцарско сирене 

Горкият Владо Делчев постоянно е под обстрел. Някои шутове се отбиват и от гредите зад него. В 57-ата минута техничният Данов, който може да излъже трима на пространство, широко колкото носна кърпичка, бележи за 2:3. Секунди след това, докато левскарите не са се отърсили още от шамара, добре познатият им Илия Войнов (и тук има “армейска връзка”) прави 2:4.



Последва нов “син” щурм към Вълов, ново оголване отзад и гилотината се спуска за пети път. В 64-тата минута отново неудържимият Маринов след асистенция на бързака Войнов пронизва безпомощния Делчев и на таблото свети невероятното 2:5! Но това още не е всичко! Над “Герена” бавно и мъчително започва да се спуска мъгла. Повечето фенове в сектор “А” на стадиона вече са тръгнали към изходите, когато идолът им Вълчев се разписва за 3:5 четвърт час преди края. Изморените момчета на легендата бай Илия Панев започват да се “молят Богу горещо” реферът да не прекъсва мача заради мъглата. По онова време при такива случаи срещите се преиграват на следващия ден отначало.



Защитата в зелено почва да се задъхва, там почват да си повтарят “Дано издържим поне за равен”. Опасенията им са безпочвени. В последната минута Емо Маринов поема топката на центъра и се устремява към наказателното поле. После остава сам срещу Делчев, бие покрай него в мрежата и 

увенчава отличната си игра с хеттрик в може би най-великия мач в своята кариера


“Витоша” е в нокаут! След края на драмата героите се нареждат за снимка за спомен пред таблото на “Герена", на което е изписано “Витоша” - “Враца” 3:6. Дълги години този исторически фотос стои гордо залепен на витрината на един тото пункт във Враца. На другия ден вестник “Народен спорт" буквално е изкупен за секунди в града под Околчица. Футболистите на Панев получават премия от по 160 лева за подвига си. И до днес в историята на “синия” клуб няма друг освен Враца, който е вкарал 6 гола на "сините" на “Герена”. В “А” група левскарите са допускали 6 попадения само още веднъж - срещу “Ботев” (Пд) през 1962 година, когато губят с 1:6. Мачът тогава обаче се играе на стадион "Васил Левски".

Красимир ПЕТКОВ
Снимки  Иван ГРИГОРОВ