Ако изборите за Европейски парламент са днес, избирателите биха гласували така: БСП - 18.8%, ГЕРБ – 18.0%, „България без цензура-ВМРО-ЗНС” – 8.0%, ДПС – 4.3%, АБВ – 3.9%, Реформаторски блок – 3.6%, Атака – 3.0%, НФСБ – 1.2%.
Това показват резултатите от проучване на обществено-политическите нагласи през февруари 2014 г. на Института за модерна политика по поръчка на БГНЕС. <br /> <br /> Проучването, както и в предходните месеци, регистрира лека преднина за БСП спрямо бившите управляващи от ГЕРБ. Делът на респондентите, които дават своята подкрепа за БСП е 18.8%, а за ГЕРБ &ndash; 18.0%. Тази малка разлика, която в изследванията на Социологическия екип на ИМП от ноември миналата година досега се движи между 0.5 до 1 на сто, в настоящето проучване за февруари възлиза на 0.8%. Отново трябва да се констатира, че на този етап се наблюдава по-скоро &quot;позиционна война&quot;, отколкото отчетлива тенденция на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ.<br /> <br /> В съчетание с немалкия дял на респондентите, които са решили да гласуват в предстоящите евроизбори, но все още не са определили еднозначно коя партия или коалиция ще подкрепят &ndash; 11,5%, изравнените позиции, от които навлизат в предизборния период двете най-големи партии предопределя изключително оспорвана предизборна кампания. Това значително повишава значението на фактори като предизборните стратегии и качеството на кандидатурите.<br /> <br /> От останалите политически сили отчетлива тенденция на растеж вече в няколко поредни проучвания се регистрира за политическия съюз &quot;България без цензура&quot;-ВМРО-ЗНС, оглавяван от Николай Бареков. Делът на респондентите, които заявяват подкрепа за тази политическа конфигурация в настоящето изследване възлиза на 8% (за сравнение: по данни на ИМП &ndash; 5.6% през януари т.г. и 5.0% през декември м.г.). Към момента данните отреждат на този нов политически съюз не само статута на най-голяма извънпарламентарна сила, но и на трета политическа сила след БСП и ГЕРБ.<br /> <br /> Растеж през февруари регистрират още две политически сили: АБВ &ndash; 3.9% (за сравнение: 1% по данни на ИМП от януари т.г.); партия &quot;Атака&quot; &ndash; 3.0% (за сравнение: 1.6% по данни на ИМП от януари т.г.).<br /> <br /> Прави впечатление, че подкрепата за АБВ нараства отчетливо от 1% според данните от проучването за януари, на 3.9% според данните от настоящото изследване. На този етап тази подкрепа не ерозира видимо електоралния потенциал на БСП. Хипотезата е, че формацията засега успява да привлече вниманието на центристки и леви избиратели, които по правило не гласуват за БСП, както и на недоволни от взаимодействието на БСП с ДПС в текущото управление. Предвид скорошното създаване на АБВ е рано да се правят категорични изводи за устойчивостта в подкрепата за формацията.<br /> <br /> Що се отнася до националистическия сегмент, очевидно поредицата от инициативи и активността на партия &quot;Атака&quot; с наближаването на предизборната кампания мобилизира подкрепата на нейните избиратели.<br /> <br /> Не се наблюдава обаче развитие в потенциала на другата националистическа формация &ndash; НФСБ, която получава подкрепата на 1.2% от респондентите.<br /> <br /> Пореден спад в електоралната подкрепа регистрира и коалицията &quot;Реформаторски блок&quot;. Делът от респондентите, които биха гласували за тази коалиция, ако европейските избори се провеждаха към момента на проучването, възлиза на 3.6% (за сравнение: по данни на ИМП от декември 4.8%, а от януари т.г. 4.5%). Хипотезата е, че претърпените разцепления, липсата на ясна политическа физиономия и на убедителни инициативи и политики, съчетана с появата на други политически алтернативи, разколебават електоралната подкрепа за Реформаторския блок.<br /> <br /> Делът от респондентите, които декларират подкрепа за ДПС в настоящето проучване е 4.3%, което е в диапазона на традиционното електорално влияние на партията. Трябва да се има предвид обаче доказаният потенциал за предизборна мобилизация на ДПС, който би могъл да увеличи електоралната им подкрепа в реална изборна ситуация.<br /> <br /> Около и под 1 на сто е понастоящем делът на регистрираното електорално присъствие на други политически формации, участвали в последните избори, като партия &quot;Зелените&quot;, непартийното Движение &quot;Модерна България&quot;, партията на Светльо Витков &quot;Глас народен&quot;, партия &quot;Зелените&quot;.<br /> <br /> Делът на респондентите, които категорично заявяват, че няма да отидат до урните, ако европейските избори се провеждаха към момента на настоящето проучване е 25.7%.<br /> <br /> От ИМП отбелязват, че ако регистрираните в последните няколко проучвания тенденции се запазят до изборния ден, бихме могли да очакваме представителство в Европейския парламент да получат между 3 и 5 формации./БЛИЦ<br />