Социолог смълча с предизборна аномалия и разкри голяма тайна на Слави и Борисов

Защо и политиците вече, както правят отдавна повечето им избиратели, започнаха да говорят НА някого, а не С някого, като отказват за влизат в предизборни дебати?

Разделя ли това още повече гласоподавателите? Какви са нагласите за предстоящия вот за състав на 46-тото Народно събрание към момента и ще има ли наистина по-голяма избирателна активност от тази на 4 април?

На тези въпроси отговори политологът Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл" за novini.bg.

Смятам, че отказа на политиците да влизат в разговори, е страничен ефект от всеобщата демократизация на медийното пространство, това е тъмната му страна.

В социалните мрежи вече всеки може да си е сам „медия” и не е толкова важно какъв е смисълът на казваното, а дали се харесва.

Получава се така, че всеки говори на собствения си балон, с извинение. Става парадоксален дефект от ефекта. Ефектът е на демократизация, на разширяване, а дефектът е, че се губи диалога.

Бойко Борисов си прави кампанията чрез социалната мрежа и избягва разговорите. Донякъде това за него е нормално, по този начин се обръща към своите хора, защото чувства заплаха за тях при новите „ветрове” да не се насочат другаде.

Слави Трифонов е избрал само един канал – своят собствен, и нищо повече.

БСП е изправена пред необходимостта повече от всякога да търси своето вътрешно сцепление, защото няма гаранции, че няма да има и  последващо разцепление там. Ето защо трябва да говори на своите вътрешни публики.

При Мая Манолова и патриотите се наблюдава организиране на вътрешните им публики, защото не са наясно как ги възприемат останалите.

Колкото и да е странно, само от ДБ успяват на този етап да говорят и за аудиторита навън. Необичайно е, защото досега те разговаряха предимно едни с други, но в рамките на дясната общност.

Както се вижда всички останали са обърнати навътре към своите хора и се получават едни успоредни разкази.

Всеки вярва на каквото иска  и хич не слуша другия.

Генералната предпоставка за случващото се, вече я посочихме – наличността на социалните мрежи, където всеки човек сам си е медия. Уж всеки говори на всички, но се слушат само в приятелските кръгове.

Феноменът на живото излъчване в мрежите е точно този на монолога.

Преди имаше пресконференция, можеше да се задават въпроси. Сега заставаш пред микрофона, изстрелваш някакво послание и няма въпроси, няма отговори, няма нищо. Плурализмът се свежда само до това, че всеки може да каже каквото си иска. И тук идва голямата драма за нас, самите – да си изберем кого да слушаме. Как избираме?

Информирано! Не мисля. Ние сме далеч от рационалния избор. Само лайкваме и подбора си правим чисто емоционално.

Голямото разделение между хората у нас започна миналото лято по време на протестите.

Тогава настана диаметрална поляризация между лагера на недоволните и този на управляващите. Двата полюсни лагера разказват свои паралелни, но противоположни разкази. От тогава досега живеем така и ще продължим незнайно докога.

В крайна сметка „гласът народен” ще избере един от двата разказа на поправителното избиране, което ни предстои. Ако това не се случи и на този вот, то ще трябва да се върви на някакъв вариант за деескалация.

Защото от едната страна е натрупано много огорчение, енергия за ревизии, което е закономерно. От другата страна виждаме свиване на гарда, капсулиране и опити за надъхване. Всичко това ще трябва да завърши или с победа на едната, или с някаква форма на помиряване, на туширане на напрежението.

Подобна ситуация се е случвала не за първи път, но сега доброто е, че нямаме икономическа стагнация като преди. Сега икономическото положение не е толкова лошо и това като че ли прави градуса на недоволството не толкова висок. Не е като през 90-те години на миналия век. Сега напрежението е предимно „горе”, не толкова „долу”.

Нямам представа докъде ще ни доведе то, но, ако това е обществената поръчка, то ще трябва да живеем така.

Резултатът от политическите монолози е усещането, че предизборна кампания няма.

Погледнете, почти липсват билбордове на кандидати за депутати. Вече почти година от миналото лято, си живеем с усещането, че сме в кампания и така и не успяхме да дефинираме кога точно започна новата.

В момента шансовете на ГЕРБ и ИТН са изравнени, сочат нашите проучвания досега.

Но, за да сме коректни докрай, трябва да уточним, че има още 2-3 седмици до вота и не бива да предпоставяме победител в тази непредвидима среда. За изборната активност също нямаме право на категорична прогноза, защото някои твърдят, че ще е по-висока от предния път, обаче има фактори, които биха повлияли да е по-ниска от тази на 4 април.