1000 рокери се събраха на Предела

Рев на мотори, рок музика и атрактивни надпревари разтърсват планините Рила и Пирин през уикенда. Хиляди рокери от страната и чужбина атакуват местността Предела през уикенда.

До неделя ще се забавляват на юбилейния десети мото рок фест, организиран от Мотоклуб "Пирински вълци" - Благоевград. Ревът на машините и песните на рок бандите няма да спрат и за миг през трите дни на шоуто. А то стартира снощи по традиция с водосвет. После имаше надпиване с бира, мятане и бутане на бирен кег. Първата вечер на сцената забиваха групите "Future Boogie", "Black rose" и "Т-34". След полунощ рокерите се забавляваха с рок караоке с DJ Pop Core, съобщи „Стандарт”.
 
Почетната обиколка на Разлог започва в 12,30 часа днес. Преди това хилядите участници в събора ще почетат паметта на загиналия в катастрофа през 2010 година по време на сбирката на рокерите Петрослав Крумов от Радомир. Те ще поднесат венец на паметната му плоча. След обиколката на града следва състезание за атрактивно каране и драг гонки. Няма да мине без състезание за най-много и най-атрактивни татуировки, за най-шумен мотоциклет, за най-добра самоделка. Ще се играе боулинг с дамски чорап на главата, ще има и надпревара по лапане на кебапче от мотор и мото дартс. В неделя концерти ще изнесат музикална банда "Rock Heart" - трибют банда на "MOTORHEAD", "METALLICA" и "ACDC", "VULGAR BULGAR" - трибют банда на "PANTERA", и "Обратен ефект".
 
"Събират се над 1000 рокери от цялата страна, Гърция, Македония и Западна Европа. Всички сме хора с бензин в кръвта. Да си рокер, това е до живот - вятър в косите, рев на двигател в ушите, свобода в душите", твърди председателят на "Пирински вълци" - Методи Методиев-Вожда.
 
Денчо Златанов е бизнесмен. Определя се като бохем. Роден е в деня на Голяма Богородица - 15 август през 1963 г. Вносител е на трайкове - хибрид между мотор и автомобил. Занимава се със застрахователен бизнес, с недвижими имоти, с посредничество. Като вярващ православен християнин се занимава с благотворителност, помага на манастири. Убеден е, че българщината се е съхранила през вековете благодарение на вярата и на църквата. Последните четири години се е занимавал с политика и е работел като политически съветник в Брюксел. Семеен, баща на три деца на 28, на 14 и на 11 години.
 
Денчо Златанов е от бебе на мотор. Първата му черно-бяла фотография на 2 колела е, когато е бил едва на девет месеца. На снимката малкият Денчо седи на мотора на чичо си, усмихнат до уши. От тогава машината става част от него. На 20-годишна възраст Денчо се връща към бебешката си снимка и решава да я пресъздаде в реалността. От тогава "бензинът е влязъл в кръвта му". През 90-те той вече е запален моторист. За себе си Денчо казва, че е байкър, не рокер. Според него напълно е неправилно хората на мотори да бъдат наричани "рокери". Те са байкъри, слушащи рок музика. "Всички тези мъже с черни кожени дрехи на мотори е правилно да се наричан мотористи, или мотоциклетисти, или байкъри в зависимост кой език се ползва като основа - български, руски или английски. Но в никакъв случай не сме рокери", пояснява той.
 
Като младеж Денчо изкарва курсовете за мотор, след което чрез обява си намира един и го купува. Така е започнала нестихващата му страст към моторите, които се превръщат в неразделна част от живота му. След като си купува първото возило на две гуми, му хрумва идеята да обиколи света. За голямо съжаление, през онези години на прехода Денчо не намира съмишленици, които да го последват в пътешествието му зад граница. И младият байкър тръгва абсолютно сам. За да не изглежда като вълк единак, Денчо купува мотор на негов служител и така го "вкарва в играта". Той по принуда тръгва с шефа си. Двамата изглеждали като Дон Кихот и Санчо Панса, но въпреки това се впускат в авантюрата. Първият сериозен пробег бил до Сен Тропе. Отиват на грандиозния събор на "Харли Дейвидсън". Странното е, че той вижда подсъзнателно отиването си в Сен Тропе много по-рано. Една вечер, през времената, когато ул. "Витошка" е била отворена за превозни средства, Денчо кара мотора си по нея, когато изведнъж го обсебва идеята, че вместо по столичния булевард би могъл да бръмчи по панорамния път, свързващ Сен Тропе и Монте Карло.
 
Няколко дни по-късно той проверява в интернет къде скоро ще има събор на мотористите и за негово учудване най-скорошната сбирка на клубовете "Харли Дейвидсън" била точно във френското градче. Съборът, на който попада българският байкър през 2005 г., бил повече от грандиозен. Мотористът, обиколил света на две колела твърди, че има коренна разлика между сбирките у нас и по света. Основата цел е да се покарат моторите и байкърите да се срещнат със съмишленици. Разликата е, че тук голяма част от рокерите отиват на съборите, за да се напият до несвяст. "Често програмата на българските мото-събори се изопачава, превръщайки се в "един пиян и другите го прескачат!", шегува се Денчо. На сбирките идват абсолютно различни хора, от разнородни социални прослойки. Има бизнесмени, работници, служители, артисти. През 2008 г. Денчо заминава за САЩ за честването на 105-та годишнина от създаването на "Харли Дейвидсън" в Милуоки. На парада 250 000 мотора са се движили равно и красиво в колона по двама. След като се прибира, предлага този начин на организация на тогавашният кмет на столицата Бойко Борисов, който с радост приема идеята и подписва разрешението. В същата година се е провел подобен парад и у нас, символизиращ откриването на мото-сезона. От тогава това става традиция. "И както руските рокери имат снимки с президента и ги наричат "Рокерите на Путин", по същата логика и ние може да се назовем "Рокерите на Борисов", тъй като също имаме снимки с него", казва Денчо. Байкърите в България имат една великолепна традиция, която се спазва от години. Отива се до някой знаменит паметник на видна историческа личност и се поднасят цветя. След което се прави бавна почетна обиколка на града, до който се провежда събора. "Добре, че са съборите, за да си спомняме къде има паметници", казва мотористът. Самите байкъри той ги определя като нормални хора със силни сърца и корави мускули. Разделя ги на четири категории.
 
Първите са тези, за които карането на мотор е израз на свобода. Те са мълчаливи, яхват мотора, взимат някакви джобни и тръгват. Най-добрият диалог е с вятъра. Вторият вид копнеят да си покажат красивите мотори. Това не са байкъри, а сноби с пари, които го правят от суета. Третият тип мотористи са тези, които се правят на мъже, само защото имат мотори. Те не карат, а стоят някъде, като надути пуяци, чакащи някой да ги забележи. Те са напълно фалшиви, фейк-байкъри. Четвъртата категория са хора с пари, които са си купили определен мотор, просто защото е хубав. Да, това са привържениците на много скъпите, но качествени машини.
 
С този хубав мотор те пътуват хиляди километри, не за да ги видят тях, а те да видят колкото се може повече страни и интересни неща по света. Той се определя към последната категория. В нея са истинските ценители на стабилните машини. Ако един мотор е много скъп и качествен, вероятността той да се развали на пътя е нищожна. Затова истинските познавачи карат точно такива машини. Денчо кара "Харли Дейвидсън", произведен в САЩ. Машината е два цилиндъра, четиритактова - В2. Точно с този гигант Денчо посрещна руските мотоциклетисти "Нощни Вълци", като се присъедини към техния пробег из страната ни. Той искрено им се възхищава на смелостта и неподправеният патриотизъм. Преди да влязат в България, "Нощните Вълци" са изминали 1400 км в проливен дъжд, по тях изобщо не е личало да са изморени или недоволни от нещо. Истинските байкъри са силни физически, психически и духовно хора. Между тях има и жени.
 
Дори в САЩ те си имат дружество "Лейдис оф Харлей". Често по съборите могат да се видят цели семейства рокери с децата си. Малчуганите са яхнали малко моторче с бензин, електромотор или са в кошовете. Разпъват палатки, вадят скарите и си правят прекрасен семеен излет на мотори. Всеки, който е широкоскроен и има голямо сърце, може да стане байкър, независимо от пола и възрастта. Не е задължително човек да има много пари, за да подкара мотора. У нас има доста младежи, които нямат финансови възможности, но те от нищото правят нещо. Сглобяват, приспособяват машините, минават на технически преглед, узаконяват ги и пак бучат, независимо че в джоба са с два лева. На събора в Сен Тропе Денчо се запознал с виден лондонски финансист, който му споделил, че ако не са били моторите, които ги сближили, при него се влиза с предварителен час за месец, след записване при три секретарки. Моторите премахват всички тези формални бариери в общуването на хората.
 
Пълен мит е, че рокерите не си решат косите, носят мръсни дрехи и не се къпят. Те просто са по-различни по дух, а черните кожени облекла са необходими при скоростта, с която се движат, тъй като предпазват от вятъра и лошите природни условия, пояснява Златанов. "На мотора се усеща мириса на свободата и волния дух. Когато минеш късно вечер покрай парка, усещах полъха на вятъра, шумът на дърветата и уханието на цветята, сякаш цялата тази свежест на природата върви успоредно с теб," споделя Денчо. Той смята, че да се кара мотор е точно толкова опасно, колкото да се живее. Вярата в Бог е тази, която го крепи и съпътства непрекъснато. Денчо се гордее с две свои отличия - знамето, което е приел като щафета от руските мотоциклетисти "Нощните вълци" със заръка да го пази и да продължава благородното дело да засажда липи, да дарява икони на манастири, да брани християнството и славянщината. Втората ми ценност е медал "За борбата против расизма и ксенофобията", връчен му от еврейската общност в Украйна. С този медал освен него са награждавани само Ангела Меркел и Хосе-Мария Аснар. След броени дни Денчо ще яхне мотора на път за Крим, Севастопол за грандиозния парад на "Нощните Вълци" на 12-13 август.
 
Байкърите вярват в Този, който е там горе! Те вярват в Свободата! Вярват във Вятъра и в Небето, не в Слънцето. Те вярват в пътя, в кожата, в буболечките, които им се размазват по стъклото на каската, и не ги интересува какво другите мислят за тях. Молитвата на рокерите завършва с "Амин".
 
Единият е Вожда, другият е Демона. Първият е от Благоевград, вторият - от София. Какво е общото между звукооператор в благоевградския театър и охранител в столицата? "Ако не ти провърви в първата любов, идва ред на втората. И така, докато намериш изгората си. Но любовта към моторите е завинаги, нея не можеш да замениш с никоя друга, остава за цял живот. Тя ни събра", дават отговор в един глас двамата рокери.
 
40-годишният Методи Методиев-Вожда е президент на благоевградския Мотоклуб "Пирински вълци", 44-годишният Венцислав Вълчев-Демона е негов вицепрезидент. Затова на тях може да се вярва, когато става въпрос за мотоциклети. Те се запалили по тези машини още от детските си години. Поне казали "мамо" преди "мотор" заради трудния за хлапетата звук "р". Като хлапе Вожда се мотаел все край руския мотопед "Ковровец" на баща си. Същото правел и Демона, но около българския мотопед "Балкан 250" на татко си.
 
Чувствали се прекрасно, когато сядали зад бащите си и "политали" да порят въздуха, макар и с не чак толкова висока скорост. "Щом поотраснах, започнах да присвоявам мотора. Вземах ключовете тайно и подкарвах руската машина. Знаех цената - порция бой от баща ми. Но какво са няколко шамара в сравнение с карането на мотор? Прашинка катран в кацата с мед", връща се назад в детството си Вожда. Прякорът също получил рано - в ученическите си години. Много обичал да чете книгите за каубои и индианци, не се задоволил само с "Винету". Пък и от малък бил доста здрав и едър. Все гледал да е начело на игрите и щуротиите. Така прякорът му "лепнал" идеално. Демона пък дотолкова се запалил по мотокроса, че няколко години тренирал усилено.
 
Този уикенд те и колегите им от "Пирински вълци" са домакини на десетия юбилеен събор на рокерите в местността Предел. "Това за мен е начин на живот, моят живот. Няма отказване, няма спиране, няма назад. Свободата е най-ценното усещане, което имаш върху мотора. Почти всеки уикенд през пролетта и лятото се събираме в различни точки на България. Общуваме, зареждаме се с енергия. Сред нас има лекари, адвокати, учени. В приятна компания няма как не ти е готино. Всички сме позитивни", уверява Венцислав Вълчев. Често помагат не само на свои братя по съдба, които са претърпели катастрофи или са болни, но и на дружи нуждаещи се хора. Често с него е и най-малкият му син, който носи името му и вече е на 4 години. Възраст, която му осигурила истински мини мотор. Съпругата му не кара мотоциклет, но проявява разбиране към страстта му. Пък и облича да пътува, да посещава непознати места, затова смело се качва зад него на мотора. "Карам в момента "Сузуки Интрудер", но внимавам със скоростта. Ние сме нормални хора, не приемаме лъжата и предателите. Обичаме купоните и забавленията. Щом има мотори, рок и бира, щастието за нас не спира", говори в рима Вълчев. Рокерът от София е категоричен, че щом става дума за мотоциклет, който иска да има, няма значение цената.
 
Той още пази мотопеда "Балкан" в гаража си, както и още един мотор, който карал преди сузукито. "Това е сантимент, не продавам моторите си, а ги колекционирам. За нас най-важно е, че обществото вече ни приема, не се плаши от нас. В последните години и автомобилистите проявяват повече толерантност към нас. Дано нещата продължат в тази посока", надява се Демона.
 
"Роб съм само на моторите. Засега", казва с усмивка ергенът. Завършил средното си образование в Икономическия техникум "Иван Илиев" в Благоевград и първата му работа била да си направи мотор. Защото не можел да си позволи да си купи чисто нов мотоциклет. Речено - сторено. Взел на старо лек автомобил "Шкода 120" и започнал да я разглобява. Накрая, след цели 3 години труд, си направил уникална триколка. Вече не е в движение, но му е скъп спомен и я пази в гаража. Сега се оглежда за нов и по-мощен мотор, а кара пак триколка, която е самоделка.
 
"Влезе ли ти бензин в кръвта, няма спиране. Вятър в косите, рев на двигател в ушите, свобода в душите, уникално е. В колата си обграден от прозорци, а върху мотора дишаш въздуха, усещаш свободата. Нищо не ни плаши, не мислиш за проблемите", твърди Вожда. Той от 16 години е звукооператор в Драматичен театър "Никола Вапцаров" в Благоевград. И признава, че заради страстта си едва не го закопчали с белезници на работното му място, без да има никаква вина. Само заради визията и осанката му. Случило се преди няколко години в храма на Мелпомена в областния център. В залата на театъра трябвало да има предизборна среща на кандидата за президент Георги Първанов. Методи бил длъжен да осигури озвучаването на събитието. Младият мъж се появил в салона с дългата си коса и с изцяло кожено облекло. Насочил се към масата, за да монтира микрофоните. В този миг върху него се нахвърлили 3-4 души от охраната на Първанов. "Готови бяха да ме арестуват, сторих им се подозрителен. Убедих ги, че съм звукооператор в театъра и ми се размина", разказва Вожда.
 
Вожда и Демона - двама братя върху мотори. Защото да си рокер означава да имаш две много важни неща - свобода и братство. Да си свободен да направиш своя избор във всяка една ситуация и да имаш подкрепата на своите братя - "Синовете на вятъра". А за всички тях любовта към мотора е религия.