Една американка с приказен репортаж за Пловдив в "Ню Йорк Таймс"

Карън Лей е видяла градът под тепетата така, както много от нас не могат

Как изглежда Пловдив през очите на един чужденец? Изпускаме ли всички ние, които ежедневно или поне по-често крачим из улиците на града, голяма част от неговото очарование? По-скоро да. Карън Лей е американски репортер. Тя е видяла градът под тепетата така, както много от нас не могат. Впечатленията й са събрани в статия в американския всекидневник "Ню Йорк Таймс", цитиран от trafficnews.bg.

Споделете нейното пътуване и вижте Пловдив по един различен начин:<br /> <br /> &quot;В топъл ден в Пловдив (носил името Филипополис по римско време, или Градът на Седемте хълма за тези, които крачат по тях днес) си взех кратка почивка в парк, където част от древна колона служи като пейка, на която да похапнеш мазна, вкусна баница &ndash; един от местните специалитети.<br /> <br /> Заедно с мен на пътешествие беше и приятелката ми Миа Агова, дъщеря на българския политик Асен Агов, известен с участието си в демократичното движение, помогнало за освобождението на страната от комунизма. Миа дойде от София, надявайки се да намери мястото, на което нейният прадядо е бил разстрелян през 1925 година от представители на властта, считащи го за комунист.<br /> <br /> Нейното семейство не е единственото в България, чиято история е свързана с Пловдив.<br /> <br /> Пловдив е е един от най-старите, постоянно населени градове в Европа. Лежи на бреговете на река Марица. Тук са живели хора дори през неолита, след това е бил тракийско селище, а по-късно &ndash; в римско време &ndash; културен и икономически център, притежаващ блестящ театър, разположен на един от хълмовете. Освободен от османско владичество през 1878 г., Пловдив става столица на автономната Източна Румелия, преди да се прелее в днешна България. Днес Пловдив е град с население от повече от 400 000 души, много от които работят в туризма и областта на изкуствата.<br /> <br /> Жителите на града се гордеят с неговата история, което е добре: те едва ли биха могли да я пренебрегнат, дори да опитат. Когато след вечеря тръгнеш нанякъде за питие, както направихме с Миа, минаваш покрай останките на римски акведукт и амфитеатър. Ако търсите частица от древното величие на Римската империя някъде на изток от ордите туристи, задушаващи Италия, ще постъпите добре, ако дойдете тук.<br /> <br /> Почти всички туристически атракции са разположени в тихите задни улички във и около Стария град - окичен с дървета лабиринт от павирани улици, магазини за антики, руини от римско време, ресторанти и музеи, който на много места е затворен за коли. Възможно е да прекарате два или три дни в обикаляне, както направихме и ние.<br /> <br /> &bdquo;За два и половина часа тук, можеш да си направиш разходка от праисторическите времена до настоящето&rdquo;, разказа Антоанета Пердикацева, уредник на Къща Недкович. В слънчевия следобед тя седеше в двора на къщата, под лозите, отрупани със зряло грозде.<br /> <br /> Къщата е построена през 1863 година и е частично реставрирана през 1969 г. Принадлежала е на известен местен търговец &ndash; Никола Недкович, който при построяването й смесил класически елементи от българската архитектура &ndash; като богато украсените резбовани тавани с различна шарка във всяка стая, заедно с традиционен европейски дизайн. Това е една от многото красиви къщи в Пловдив, които някога са принадлежали на знатни фамилии, а по-късно са били превърнати в музеи. Всичко е на показ &ndash; като се започне от копринените нощници на членовете на семейството, мине се през приборите за хранене и се стигне до фреските от пътешествията на богатия собственик на дома.<br /> <br /> Надолу по улицата се намира Къща Хиндлиян. Това е един от най-пищните мини-музеи, като в него могат да се видят най-луксозните бани от тази ера.<br /> <br /> &bdquo;Можеш да правиш разкопки навсякъде в този град и музеят няма да има достатъчно място, за да побере всички открития&rdquo;, разказва Пердикацева.<br /> <br /> Ние със сигурност не бяхме най-знатните посетители, с които е работила. Пловдив е популярна дестинация за членовете на кралски фамилии, посещаващи България. Госпожа Пердикацева разказва, че е била гид на принц Чарлс, кралиците на Испания и Дания и генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун, когото е придружила на вечеря и в един от ресторантите в Стария град.<br /> <br /> След 10-минутна разходка, вече се катерехме по стръмните стъпала на Античния театър, едно от най-добре запазените доказателства за величието на древния Рим. Определено е, че той е от 98 г. пр. Хр., а в момента е най-големия магнит за туристи в града.<br /> <br /> Театърът, с редици от лъскави, бели пейки, подредени U-образно, е открит по случайност, след свличане на земна маса през &rsquo;70-те години на миналия век. Разположен е на хълм, гледащ към целия циментов простор на съвременния Пловдив, на чийто фон се вижда планината Родопи.<br /> <br /> Пийвайки бутилки с айрян (солена напитка от вода и кисело мляко, популярна в България и съседна Турция), Миа и аз, фанатици на тема &bdquo;история&rdquo;, минахме по стъпките на древните актьори и зрители. Насладихме се на същите възможности, които и те са имали &ndash; като повечето исторически зони в Пловдив, охраната е разпръсната и можеш да скачаш, тичаш и пипаш почти всичко. Дървената сцена е била реконструирана, а докато излизахме от намиращата се зад нея съблекалня, с извисяващите се отгоре ни колони, успяхме да погледнем от птичи поглед към модерния град и далечните планини, стоейки настрана от руските туристи, които се изживяваха като супермодели около статуите.<br /> <br /> Ако Античният театър е бил културния връх на стария Пловдив, то изкуството е това, което движи града днес. В него има повече от 40 галерии, като повечето от тях показват творчеството на класически и съвременни български творци &ndash; група, която рядко получава внимание на международната сцена.<br /> <br /> Център на арт-сцената е Градската художествена галерия в центъра на Стария град, разположена в красива няколкоетажна сграда, обградена от градини.<br /> <br /> &bdquo;Това е място, което развъжда творци, това е място, където художници идват да живеят и работят&rdquo;, казва директорът Красимир Линков, докато седим в офиса му, заобиколени от дълги шкафове, отрупани с най-вероятно всяка книга за българско изкуство, която е публикувана някога.<br /> <br /> &bdquo;Това е кръстопът между Севера, Юга, Изтока и Запада. През историята толкова много хора са идвали тук по различни причини. Етническите групи тук са много толерантни една към друга и това винаги е било добро място, на което културата да се развива.&rdquo;<br /> <br /> Беше едва 11 ч. , а среброкосия г-н Линков постъпи като всеки добър пловдивски домакин и ни наля чаши с шампанско, останало от откриване на изложба и сега оставено върху книги за изкуство на масата.<br /> <br /> Градската галерия, разказа ни той, има разклонения из Стария град и се старае да промотира малко познати български творби. Всеки септември галерията е домакин на продължаващия цял месец Фестивал на изкуствата, в който участие взимат най-добрите творци в България. Пловдивската арт-общност (както и тази в държавата) остава капсулирана, опитвайки се през последното десетилетие да открие собствената си идентичност след годините, прекарани зад Желязната завеса.<br /> <br /> &bdquo;През 1989 г., когато палачинката се обърна, творците попаднаха в ситуация, в която си казаха &bdquo;Какво правим сега? Какво ще правим, когато няма срещу какво да се бунтуваме?&rdquo;, разказва ни г-н Линков, визирайки годината, в която е паднал комунизма.<br /> <br /> &bdquo;Държавата купуваше и финансираше изкуството&rdquo;, казва той. &bdquo;И изведнъж имаше свободен пазар и творците трябваше сами да излязат на него и да се борят.&rdquo;<br /> <br /> След като излязохме от галерията се насочихме към Главната улица, построена върху руините на римска улица. Част от тези руини е красиво реставрирана и лесно достъпна. Намират се до Джумая Джамия, една от най-красивите джамии, които съм виждал извън Близкия Изток, обградена от палми и построена през 14 век.<br /> <br /> Вместо на обяд да пийнем бира, решихме да комбинираме шест различни вида сладолед, както и да хапнем още баница. Изядохме я в тревата до фонтана, където, както ми се стори, цял Пловдив се бе събрал, за да избяга от жегата.<br /> <br /> Разбира се, в българската кухня има много повече от сладолед и тежки закуски. Българската кухня е в голяма степен средиземнорска, като включва гигантски, препълнени сърми; бяло сирене; салати от краставици, домати, лук, чушки и магданоз, обилно залети с оцет; както и таратор &ndash; супа от българско кисело мляко, нарязана краставица, олио и чесън. Поръчахме всичко от горепосоченото.<br /> <br /> На следващия ден, денят, в който трябваше да си тръгнем, най-накрая открихме мястото, на което е бил убит прародителя на Миа. Намираше се на улица близо до гарата, като случилото се бе отбелязано с надпис, покрит с пръст. Г-н Линков, почитател на бащата на Мия, помоли местен историк да ни помогне да открием надписа. По-късно същата седмица той се обади, попита дали сме намерили надписа и ни увери, че ще го възстанови.&quot;