Зелени прохладни планини, перфектни пътища, уникални хотели и спокойствие, екстремни спортове, както и много, много история очакват туристите, които изберат да обиколят най-новия маршрут в Турция в Източна Тракия. Дали заради историческите наслагвания и чувствителността на региона, бил през годините последователно български и гръцки, дали по икономически причини, но тази част на южната ни съседка до този момент не е развивана за туристи. От тази година върху маршрута работи Тракийската агенция за развитие, както и отделните общини, които правят всичко възможно, за да популяризират алтернативното пътуване. И ако досега българите познаваха Турция с вече разработените морски курорти - Анталия, Кушадасъ, Бодрум и Мармарис, то сега вече имат уникалния шанс да пътуват в съвсем друга посока, да усетят духа на Тракия отвъд границата и да си почиват истински, далеч от шумотевицата на ол инклузив хотелите.
Археологическият музей в Текирдаг Снимки: Даниела ПАЛАЗОВА
Досега турците са направили най-важното по въпроса - прокарали са добри пътища през Странджа и планината Текирдаг. Освен добрите хотели и отличните възможности за културен туризъм в Текирдаг и Одрин, екстремно настроените пътешественици имат уникалния шанс да скочат с парапланер, недалеч от град Шаркьой. А за ценители е уникалната турска кухня има за всекиго по нещо - както за почитателите на тежките месни трапези, така и за онези, които си падат най-вече по десертите. Районът е и рай за дегустаторите - няколко шата по трасето дават шанса за дегустация на уникални вина, гледани досами морския бряг.
.jpg)
Музея в Текирдаг показва бита на местните
И нещо много важно - при екскурзията комшиите много държат да ни покажат местата, които са свързани с България и Гърция - българската църква в Одрин, гръцки квартал и пр. и пр.
Малко история
Източна Тракия отговаря приблизително на територията на Европейска Турция или турските вилаети Лозенград (Къркларели), Родосто (Текирдаг) и Одрин (Едирне), както и европейските части от вилаетите Истанбул и Чанаккале. Към Източна Тракия принадлежи и остров Имброс (Гьокчеада), част от турския вилает Чанаккале.
Като части от Източна Тракия се споменават и районите на Свиленград и Малко Търново, които остават в България съгласно Цариградския договор от 1913 г.
Географски площта на Източна Тракия е 23 764 км² (включително европейската част на Истанбул), а населението ѝ (2000) е 1 378 422 жители (без европейската част на Истанбул).
Източна и Западна (Беломорска) Тракия са двете части на тази историко-географска област, понастоящем намиращи се извън пределите на България. Разделението между тях е условно - с изключение на естествената водна бариера на река Марица, тези две области са обособени единствено от държавната граница между Гърция и Турция.
Регионът е заселен още през 12-9 век пр.Хр. с тракийски племена. Най-известни от тях са одрисите, които създават силно царство през периода 6-5 век пр.Хр. Столицата на одриското царство се намира в гр. Ускудама (дн. Одрин). При тракийските царе Терес и Ситалк Одриското царство обединява множество тракийски племена, а границите се простират от Мраморно и Бяло море до река Дунав.
Независимо от римско-византийското владичество траките, които са основно население на тази територия, запазват етническото си самосъзнание чак до славянските нашествия през 6-7 век.
През 6-7 век славяните и други народи заселват територията на Балканския полуостров и постепенно асимилират траките, което важи и за Източна Тракия. По-късно, през 681 г., славянизираните траки и прабългарите започват да се сливат в единна българска народност и държава.
През 7-9 век България отвоюва териториите на юг от Стара планина от Византия и включва славяноезичното население в територията си. По време на царуването на Симеон Велики Източна Тракия е присъединена към България, а по-голямата част от населението ѝ вече е с българско етническо самосъзнание.
По-късно Източна Тракия преживява няколко отвоювания от Византия и България и пада под османско робство през 14 век.
Ключови точки на маршрута са градовете Текирдаг, Къркларели, Одрин и Инеада, както и десетки по-малки населени места в региона
В Текирдаг, освен фестивала на черешите през юни, туристите могат да се насладят на отлични условия в новоизградения хотел Рамада с отличен спа комплекс и басейни, както и на спокойното море. За жалост, на това място няма пясъчни плажове на Мраморно море, но то се вижда почти отвсякъде в града. Местните казват, че в миналото е имало плаж, който обаче е бил отвоюван от морето. Интересен в този град е археологическият музей, където могат да се видят десетки съдове, монети и останки от бита на траките.
Експонати от археологическия музей в Текирдаг
Снимки: Даниела ПАЛАЗОВА, БЛИЦ
Къркларели или Лозенград е поредното доказателство за плътната връзка между България, Турция и Гърция. Намира се в западното подножие на Странджа, в близост до границата с България. Лозенград е важен транспортен възел в Османската империя, от който започва Кримският път. Основан е в годините на османското владичество от българи преселници от Странджанско и Средногорието в землището на село Раклица, като двете села по-късно се сливат. В 19 век градът е населен предимно с българи, гърци и турци. В 1859 година в Лозенград се отваря българско класно училище, а на следната 1860 година българите изгонват гръцкия владика. В средата на 19 век в района действат лозенградските хайдути Филчо и Хаджи Константин.
В 1878 г. според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоники“ в Кърк килисе живеят 6 700 българи, 2 850 гърци и 2 700 мюсюлмани.
По силата на Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) Лозенград, Люлебургаз и Малко Търново остават в България, а Одрин – в Турция. Но Берлинският конгрес връща цяла Източна Тракия на Османската империя.
Според професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 1 200 семейства българи екзархисти, 50 семейства българи патриаршисти и 1 200 семейства гърци.
Отлична девствена природа и море дават възможност за пълноценна почивка
Курортното селище Къйъкьой, което е по пътя пази крепостни порти от VI век. Крепостните стени на античната Мидия са с дебелина 3 метра и височина над 10 метра. Старите къщи в селцето са запазени във възрожденски стил с типичната атмосфера от преди десетилетия.
На километър от крепостта на север по поречието на река Пъбуч е строеният още по времето на Юстиниян скален манастир „Свети Никола”. На три нива в скалите са изрязани манастирските помещения. Запазени са богатите орнаменти по стените и сводовете.
Днес булките си правят фотосесии на сватбите в тъмните и влажни помещения на манастира.
Скалният манастир "Св.Никола" от времето на Юстиниян е отлично място за фотосесии на сватби
Останки от древни крепостни стени, кули, порти, църкви и античен театър има и в селището Визе. При влизането се продължава направо към крепостта, построена през 72-76г. пр.Хр. и възстановена през VІв. от император Юстиниан. На 300м на юг от нея е църквата “Малката Света София” построена през VІв. от император Юстиниан и превърната в джамия през 1450г. Непосредствено до центъра се намира и идеално съхранения античен театър от II век.
Пътят се вие през земеделски райони, а гористите склонове на Странджа. Има указателни и информационни табели на турски език, а на табелите на всяко селище е отбелязан и броят жители. /БЛИЦ
