Самоков градът на 100-те кръчми
Великолепни паметници от всички религии красят центъра му
Самоков е един от най-интересните близкостоящи до София (само на 55 км) градове, който непременно си заслужава да бъде видян, защото е изключително живописен. До него се стига бързо, но обикновено е подминаван от скиорите на път за за курорта Боровец или от онези, които искат да посетят туристическия тигър Цари Мали град, пише в. "Монитор".
Проектът „Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България”, който се финансира по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013г. и се изпълнява от Министерство на туризма, си е поставил за цел да популяризира тази не толкова известна дестинация.<br /> <br /> Няма да съжалявате, ако решите да разгледате града, защото ще открието очарованието на старите възрожденски селища, които за съжаление сериозно са пострадали от нови постройки. Но все пак Самоков има запазена уникална архитектура с лек ориенталски облик, освен това си има сериозен скрит коз – известен е като град на стоте кръчми. Корените на тази негова неувяхваща слава тръгват още от миналия век, когато през 1895 г. местната хроника фиксира необичаен женски бунт, разказва археологът Веселин Хаджиангелов. Тогава в града се наброяват 161 питейни заведения, в които всяка вечер мъжкото население потъвало и се запивало до ранни зори. Това накарало съпругите им да отидат до кмета с необичайна просба – да затвори кръчмите, че „не можели да си видят мъжете”. След две седмици жените отново се явили при градоначалника. Поискали пак да отвори заведенията, защото мъжете още по-дълго се губели по съседните села. Това гласи местната легенда, в която обаче има нещо вярно, защото и до днес славата на Самоков и неговите хубави кръчми не е увяхнала. Който не вярва – да отиде и да преброи колко заведения има в центъра на града и ще разбере, че това е не само мит. При това те са далеч по евтини от София и с много богато меню.<br /> <br /> Освен със стоте си кръчми, Самоков е известен и като градът на всички религии, които са представени с великолепни архитектурни паметници. Това му дава специфичен облик и само може да съжаляваме, че старият възрожденски център не е запазен такъв, какъвто го виждаме от пожълтелите фотографии от края на ХIХ -началото на ХХ век. Но преди век градът пада жертва на модернистичните амбиции на тогавашните кметове, които разрушват старата част и от нея са запазени само някои исторически островчета – няколко сгради, религиозни домове и една улица. Но и дори и те успяват да му придадат изключителна живописност. Над всичко в центъра се издига белоснежната Байракли джамия, наричана Али ефенди Джамия – единствената джамия с купол, който лежи върху тамбур с 14 прозореца. Тя е една от най-пищно украсените със стенописи молитвени домове и отдавна се е превърнала в емблема на града. От 1966 г. тя става музей и може да кажем, че достойно конкурира събратята си от Истанбул.<br /> <br /> В непосредствена близост до нея се намират още два паметника на османската архитектура – Голямата чешма, която заема почетно централно място на градския площад и великолепната Чадър чешма, скрита между колите и автобусите на градската автогара. Местното поверие гласи, че онази девойка, която искала избраният от нея младеж да се омъжи за нея и да остане в града, трябвало да го заведе до Голямата чешма и да й напие вода. Тогава непременно оставал. Дали е така може и вие да проверите, но ако се вгледате в сурово изсечените стени на чешмата, покрита с керемиден покрив, ще видите, че тя си има обеца (знак на майстора) и дори къщичка за птички. Навремето тези паметници са били част от голям религиозен комплекс, в чиято библиотека се пазели древни ръкописи. Днес те са залегнали в основата на Османската колекция на Народната библиотека в София.<br /> <br /> В Самоков са живяли много богати евреи, от които днес е останала синагога и две великолепни сарафски къщи. Едната е превърната в училище, а другата – малката Сарафска къща е образец на разкоша на възрожденската ни архитектура и обзавеждне.<br /> Но онова, с което градът е най-известен - това са великолепните манастири и черкви. Богато изографисани и дори натруфени отвътре, отвън те респектират със строгостта си и изчистените си форми. И няма как да е иначе, след като Самоков е люлка на една от най-известните зографски школи, от която са излезли най-големите майстори иконописци, дърворезбари и автори на светски потрети, обединени в големи фамилии, които тръгват от Иван Иконописец, Димитър Зограф и продължават със Зографски-Доспевски и Самоковлиеви. <br /> <br /> В един от най-скромните манастири – Девическия, често е отсядал Левски, но освен него има поне още 5, които си заслужава да видите. На първо място на изхода от Самоков се намира най-старият църковен комплекс в чертите на града – Бельовата черква, която разполага с огромен парк. Тук по време на археологически разкопки през 1995 г. археологът Веселин Хаджиангелов открива гроба на Симеон Поповски. Той е бил обесен 100 години преди Васил Левски на същото зловещо място край София, разказва той. Три пъти се къса въжето на бесилото и това бил знак. Симеон Поповски е канонизиран и се смята, че той е покровител на града, защото спасява Самоков от разгром. На 21 август турски башибозук се отправя към града да го съсипе, но Симеон Поповски пуска гъста мъгла, която скрива къщите. Турците подминават града и това го спасява от разорение. Затова всяка година на 21 август, в двора на Бельова черква се събират стотици богомолци. Заслужава си да видите още китната Митрополитска църква, черквата „Св. Никола” и църквата в Долна махала.<br /> <br /> <strong>Родно място на най-известните ни фотографи</strong><br /> <br /> Историческата слава на Самоков е свързана с добива на желязна руда, на която градът дължи изключителното си замогване през Възраждането. Икономическият просперитет пък го прави един от най-важните български центрове чак до началото на ХХ век. Това позволява на Самоков да стане лидер в печатарското дело, тук разцъфтява живописта и иконописната школа. Градът се фука с първата стъкларска фабрика у нас и с най-ранното кибритено предприятие. Самоков ражда едни от най-известните ни потомствени фотографи – фамилията Карастоянови, на която днес дължим портретите на Левски, Панайот Хитов и на цяла галерия от най-известните ни държавници. За това може научите в регионалния Исторически музей, чиято сграда също е много интересна, заедно със съседното читалище. Обърнете внимание на строгата сграда на читалището – тя е дело на едни от най-известните ни архитекти и скултори, които ваят барелефите й. На страничната й фасада са поставени Паметни стели с имената на загиналите в Балканските и Първата световна война, които много приличат на войнишкия паметник, за когото има идея да бъде върнат на мястото си – в градинката пред НДК.