Има места, където земята сякаш пази спомени. Където вятърът шепне истории, по-стари от дърветата, а сенките на скалите приличат на застинали пазители на времето. Такъв е и този български край – високо плато, простряно като бяла безкрайност над равнината, прорязано от отвесни каменни венци и тихи пътеки, потънали в сняг, които канят странника да поеме по тях без да задава много въпроси.
Още с първата крачка навътре в зимната тишина въздухът се променя. Студът щипе бузите, дъхът се превръща в мъгла, а под стъпките снегът тихо скърца – единственият звук в това замръзнало царство. Тук всяка скала има своята легенда. Разказват за отшелници, намерили убежище в издълбаните в камъка килии, за тайни проходи, скрити под преспите, за извори, които дори зимата не успява да укроти и които носят сила на онзи, който ги открие.
Освен природна красота, този забележителен край и един почти неизвестен манастир. Пътят към него си е изпитание. С всяка крачка шумът на света остава по-назад, а тишината става по-дълбока и плътна, като че ли самото време е забавило ход.
Когато най-сетне сред белотата на зимата се покаже скромният силует на светата обител, става ясно, че всички усилия си струват. Това е място, което пази много тайни от българското минало.
Какви са те и къде се намира това интересно българско кътче - вижте на pochivka.blitz.bg!
