Смелчаци не виждат, но скачат с парашут

Днес незрящи младежи ще направят поредното предизвикателство в живота си. И поредната сбъдната мечта. 18-годишната Калина Бонева и 21-годишният Виктор Асенов, двама незрящи младежи, ще скочат с парашут от 3500 метра на летището на село Ерден край Монтана. Разбира се, ако времето е хубаво и позволява. Само преди седмица те покориха най-трудния участък в Пирин - Кончето, а после успяха да изкачат и Черни връх заедно с екип на bTV. Двамата спортуват, учат и преследват мечтите си.

Калина смята, че рискът, който поема, е разумен. Вече е летяла с парапланер и усещането е било невероятно. Мечтите си реализира с приятеля си Виктор, с когото са вече заедно от 4 години. Той е студент в трети курс "Социална педагогика, а тя е приета тази година "Психология " в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преди това искала да стане Ай Ти специалист, била приета в библиотекарския институт, но се отказала. И двамата са се насочили към тези специалности, защото много обичат децата, които ги зареждат с енергия. Виктор искал навремето да учи журналистика, после разбрал, че няма как да бъде репортер от мястото на събитието заради липсата на зрение. Имал мечта и да следва право, но вече смята, че това ще му е хоби.

Благодарение на говорещ софтуер може да чете правилници, наредби и закони които го интересуват и които иска да ползва, за да помага нахората с увреждания. Така влиза и в интернет. Има профил в социалните мрежи, Калина - също.

"Не мога да си представя да седя зад бюро от 9 до 5 всеки ден. Динамична личност съм. Интересува ме психологическо обучение на деца и служебни кучета асистенти, които да помагат на болни от диабет и епилепсия", споделя момичето. Калина имала интересен случай с кучето Карма, 4-годишен пясъчен лабрадор, който я придружава. Били само двете в планината. Паднала в дере, а кучето успяло да се свърже с членовете на ловната дружинка на селото и да ги доведе да й помогнат. "Тя взема решение винаги мъдро. До 30 километра по пресечен терен ме връща в къщи", хвали кучето си Калина.

Двамата с Виктор обожават планината, където се е чувстват равни на всички останали. Изкачват върхове от няколко години., "Планината ми дава увереност, че и аз мога. Правя го, защото съм нормален човек, който иска да се движи", казва Калина. Черни връх е поредното предизвикателство, което двамата покоряват, а усещането е "да си на покрива на София, далеч от всички проблеми, драми и т.н.", споделя Калина. "Това е едно хубаво преживяване, хубави моменти и пак постигната цел, която си набелязал", добавя Виктор. Калина е спортувала какво ли не - най-вече плуване и лека атлетика, но също и малко скално катерене, езда, стрелба с лък, голбал и други. През юли двамата участвали в състезанията Legion Run, където показали, че няма предел на човешките възможности. Виктор и Калина бяха придружавани от своите кучета водачи - Идалго и Карма. Треньори на двамата млади смелчаци са представителите на спортен клуб INSANITY. Новият сезон на Легиона включваше петкилометрово трасе с още повече изпитания от кал, лед и бодлива тел, като част от тях са съвсем нови. Двамата са категорични, че ще продължат да правят това, което обичат и се надяват по стъпките им да тръгнат и други незрящи.

Мечтата им е да се включат догодина в трудния маршрут Ком-Емине. Калина иска да се научи на "скално" катерене по стена, Виктор вече го е правил.

Двамата се увличат и по радиолюбителство, където намерили истински приятели. "Дълго бяхме сами, никой не искаше да общува с нас", споделя Калина, която е завършила 144-то масово училище в София с профил музика. Тя има и други таланти - играе в театър на сенките "Невиждан театър", били са с трупата в Русия на фестивал, освен това свири на пиано и рисува. Печелила е първото място на Националната олимпиада по гражданско образование.

През годините си в училище се борила за няколко каузи - за въвеждане на електронни учебници за незрящите ученици, които ще им позволят да учат по-лесно в масови училища, за промени в наредбите. След две години упорита борба успява да накара Столична община да сложи звукова сигнализация на светофарите около т.нар. "Комплекс на слепите" и до училището за кучета водачи. Монтирана е звукова сигнализация на трите преки и едно голямо кръстовище - бул. "Европа" и бул "Панчо Владигеров"."Проблемът сред незрящите е, че всички казват, че нещата не зависят от тях", - споделя тя. Двамата с Виктор не спират да мечтаят, имат много общи планове. Искат само едно- да са живи и здрави, за да ги постигнат и да бъдат полезни ,да вдъхнат кураж и вяра и на други хора с подобен проблем. Вече неведнъж са доказали, че няма невъзможни неща.

Американка спасява живота на Калина

Целият живот на Калина е низ от предизвикателства. Губи зрението си заради рак на двете очи в четвърти клас. У нас й отказали лечение, майка й изпащала мейли до различни части на света, с молба за помощ. В САЩ се намерила добра жена, която й помогнала. Случило се точно на Коледа. Американката казала: "Това трябва да е моето коледно бебе и да го спася". Докато се лекува в САЩ обаче, се научава да плува, с помощта на треньори, които се занимават персонално с нея. Чудото станало точно на 4 юли. Била в САЩ по около шест пъти в годината за лечение. Минала доста курсове по плуване, на които я учили на техника, дишане и постепенно усвоила различните стилове. За съжаление когато се върнала в България се оказало, че няма къде да плува. Дори си е мечтала това лято да участва на олимпиадата в Рио. Твърди, че енергията, която получава във водата, никъде освен в планината не може да я достигне.

Виктор: Ако не се бориш, никой няма да ти помогне

Виктор Асенов, който е сляп по рождение, членува в няколко планинарски групи, обича да кара колело на село. Гордее се, че е самостоятелен и независим благодарение на лабрадора Идиалго. Той е един от малкото примери у нас за това как незрящ човек може да учи в обикновено масово училище, да има добри оценки и да крои планове за бъдещото си висше образование. Виктор също вярва, че ако сам не се бориш за живота си, никой няма да ти помогне. "Ако детето каже - аз не искам да се боря с тези трудности - никой не може да го бута насила. И от другите зависи, но трябва да се бориш и да си търсиш правата, да си търсиш контактите. Аз, ако си стоя свит в ъгъла и не помоля за помощ, тя помощта няма да ми падне сама от небето", казва той . Младият мъж не се чувства различен. И Виктор се бори - да има учебници за незрящите студенти в университета, срещу отказите на заведения, таксита, магазини да го допуснат заедно с кучето-водач, за правото си да бъде обикновено момче.

Източник: Стандарт