Забравените чудеса: Край Петрохан кацали извънземни

"Скитал съм се къде ли не по света и съм виждал какви ли не чудесии...Тадж Махал, Ниагарския водопад, Хеопсовата пирамида и Сфинкса, но по-дивно и по-загадъчно място от моя роден Северозападан край не срещнах никъде. Тук и най-обикновените природни явления, каквито са дъждът, гръмотевиците, мъглите или снегът, и най-простата история, сякаш са белязани с особен знак. Те носят нещо странно в себе си, забулени са в неяснота и тайнственост като лицето на кадъна, тъй че никога не можете да видите цялото и лице, а виждате само очите й..."

Това е казано от родения в този край мъдрец Йордан Радичков. Преди него и литературният ни патриарх Иван Вазов е казал същото, прекарвайки година и половина от живота си в Берковица -&quot;Каква природа, какво непознато райско кътче тука...&quot;<br /> <br /> Век и нещо след Вазов райското кътче е още неразгадано, твърди Таня Петрова, ръководител на проект на общината във Вършец &quot;Неоткритите тайни на Западна Стара планина&quot;. Екип от специалисти от Вършец и партньори от общините в Берковица и Годеч вече е създал нови туристически маршрути, чрез които може да се надникне в тайнствеността на този край. Да се опознаят чудеса, които той крие. За някои широката публика дори не подозира. Като например за платото край село Гинци, за което легенди разказват, че кацат извънземни.<br /> <br /> Скоро за този загадъчен край ще има брошури, ще бъде показван филм, който изготвят трите общини, съюзили се в името на малко познатите чудеса. С основната цел да накарат повече хора да дойдат и да ги видят.<br /> <br /> Ако туристът тръгне от София към Берковица през прохода Петрохан, то само след 50 км ще стигне до село Гинци, община Годеч. Преди това може да отдели няколко часа от времето си за Годеч с неговите два манастира - &quot;Свети Николай Летни&quot; и &quot;Свети Дух&quot;, да види църквата &quot;Свети Николай Чудотворец&quot; в село Туден. Продължавайки към Берковица обаче, ще спре в Гинци. Какво знае той за това проточило къщите си от двете страни на пътя село? Че е разположено на много живописно място около река Нишава. В турски данъчни регистри фигурира от ХVI век. Имало е особен статут през Османско. Ако турчин замръкнел в него, трябвало да си плаща за своята безопасност. Реката също крие неразгадани тайни. Извира от Ком и преминава в Сърбия. Дала е името си на третия по големина град в западната ни съседка - Ниш. В Гинци лете пресъхва, но при Ниш тече пълноводна. Значи има извори и някъде към долното си течение. Къде са, отговор няма.<br /> За Гинци се знае, че е най-дългото село в България. Проточило се е на цели 13 км. В местността Високи камък - една странна скала с вид на полудъга, кацат пришълци от други планети, говори легенда. Нея всеки в селото разказва в различен вариант. Истина е обаче, че на друго плато - Сухая, на 3 метра от източника си, звукът се губи. Разсейва се, потъва. На туристите в Гинци ще показват и църквата &quot;Свети Николай&quot;. Една от най-старите в страната е - строена е ХIV век и още е действаща. Стенописите са избледнели с времето, но познавачите на църковната живопис твърдят, че са уникални.<br /> <br /> <strong>Първолета Цветкова, в. &quot;Стандарт&quot;</strong><br /> <br /> Селото е известно с най-хубавото си овче мляко. Причината за особения вкус е разнообразието от треви и билки, които овцете пасат на това място. Все още пред много от къщите по пътя към Петрохан може се купи буркан от това мляко. Жителите на селото предлагат на пътя и картофи. Картофите също са най-вкусните. Те са основна храна за планинците от векове. Дори лютеницата си приготвят с картофи. Едно заведение в селото предлага храна от тази местна старобитна кухня.<br /> <br /> След Гинци туристът поема към Петрохан. На върха, който е проход на Западна Стара планина към Берковица, Лом и Видин, туристът спира, за да огледа красотите на планината. Може да отседне в заведение, в което киселото мляко се предлага в глинени гърнета. То е на мястото на хан, построен през 1863 година от берковчанина Петър Ангелов. Започнали да наричат хана му Петровия, а това име после приел и проходът. В хана навремето отседнал и Константин Иречек на път за София. Разказват, че храна му сервирало момиче от Швейцария. Било дошло в България да изкарва прехраната си, гласи версията...На километър от прохода има красива хижа - &quot;Петрохан&quot;. В нея туристът може да отседне за дни, ако пожелае.<br /> Продължиш ли след &quot;Петрохан&quot;, стигаш до село Бързия, а оттам - до Берковица.<br /> <strong><br /> В Берковица живеят в къщи на 200 години</strong><br /> Още разказват легенди за любовта между Вазов и туркинята Вихра<br /> <br /> Малко известно е, че Берковица е един от малкото градове у нас, който е запазил средновековното си устройство. Улиците му са същите като през ХVI век например. Най-запазен в това отношение е кварталът около реката в подножието на Берковското кале - една римска крепост. В града има още 200-годишни къщи, в които живеят хора. По-стара от къщите е само часовниковата кула, строена през 1762-1764 година от местния еснаф. Занаятчиите от работилниците и дюкяните трябвало да знаят как тече времето и затова построили кула с механизъм. Изработен е в Букурещ от бесарабски българи. Работил е безотказно до 2004 година, когато е претърпял ремонт. Медният му звън и до днес оглася града. На върха на високата 21,42 м кула имало метален полумесец и знаме, а през 1877 година руски войник й надянал и бронзов кръст.<br /> На туристите в Берковица показват двете църкви, които са паметници на културата. Първата е &quot;Рождество Богородично&quot;. Разрешение за строежа и било получено със султански ферман през 1835 година. Според надпис на вратата издигната е през 1843 година. Ниската църква е вкопана 80 см в земята. Камбанарията обаче е висока, издигната е на входа й. Вътре изглежда строга, полумрачна. Автор на дърворезбата на иконостаса, амвона и трона е Стойчо Фандъков от Самоков. Иконостасните икони са рисувани от Димитър Зограф от Самоков. За тях специалистите казват, че са най-доброто от българската живопис, създадена през Възраждането.<br /> <br /> За най-значителната култова сграда в града се счита съборната църква &quot;Свети Николай Чудотворец&quot;. Негов строител е бил майстор Георги Джонгар от Дебърско. Иконостасът и владишкият трон са изработени от сина на Стойчо Фандъков - Димитър. Има и икони на зографа Данаил от Щип.<br /> <br /> Не може в Берковица на туриста да не бъде показана къщата музей на Иван Вазов. Това е дом на богат турчин и по негово име някога наричана Ипеклийската къща. Но днес всички я наричат Вазовата. Защото през 1879-1880 в нея живее младият Иван Вазов, пристигнал в Берковица като председател на окръжния съд. Макар и турска, къщата е изградена в духа на възрожденската ни архитектура. Има тънка резба по таваните и полиците. В къщата разказват и легендите, които още витаят за Вазов в Берковица. Като тази за девойката Зихра, на която той малко по-късно посвещава поема със същото име. Зихра наистина е съществувала - тя била новопокръстена туркиня с име Пеша. Грижела се е за Вазов, а под тези грижи той наедрял и възмъжал. Повече от ясно е, че Зихра е била повече от домакиня за младия писател. Той сам разказва за нея като за &quot;..моята приятелка от Берковица&quot;. От Вазовата къща лесно се стига до Берковското кале. То е една височина от 515 метра, която брани града от ветрове, а зеленината му прелива към центъра на града. Пръв из него рови земята пътешественикът учен, археолог, географ Феликс Каниц. Основни проучвания в него са правени от 1961 г. Разкрита е външната крепостна стена. На различно разстояние от нея е изградена втора, а между тях има останки от помещения. От това място се виждат крепости по поречието на Огоста, Бързия, Ботуня и Златица. Общината в града има проект за възстановяване на крепостта, но той не е реализиран. Ако това стане, то на туристите ще бъде показвана и &quot;Римската Берковица&quot;.<br /> <br /> Берковица крие красиви околности. По пътя към Ком се стига до Горната кория. Обширната поляна се намира на 12 км от града. Обградена е със смърчова гора. На нея е изградена туристическа хижа, която е отворена денонощно. До нея има и панорамен път откъм Петрохан. Разстоянието се взема за 3 часа. От Корията се стига до местностите Самарите и Щърковица. Това са най-оживените места в планината над Берковица. На туриста остава само да изкачи връх Ком. Върхът е леснодостъпен и се посещава от много любители на природата.За върха Вазов е казал: &quot;Оттук окото волно прегради не намира...&quot;И наистина - от върха човек съзира Дунав и Карпатите на север, Софийското поле и Искър - на юг. От Ком започва известният национален поход до нос Емине на Черно море. В района може да се види и старият път за Пирот.<br /> Непознато чудо в Берковица са и т.нар. Хайдушки водопади. Само на 9 км от града се събират водите на реките Ценкова, Сливашка, Средна бара. В началото потичат бавно, но след това с грохот падат върху по-ниско трасе, за да продължат пътя си към града. Мястото е тайнствено, вълшебно. Обградено е с вековни дървета, които скриват небето. Тишина, в която се носи само грохот на вода. До водопадите води и хубав път.<br /> <br /> <strong>Вършец е градът на здравето</strong><br /> От Берковица по живописен път се стига до Вършец. Името на градеца извиква представа за минерални извори, балнеосанаториуми, водни бани. С това е известно още от древността, когато селището се е казвало Медека. Но Вършец не е само лековита вода, а едно уникално природно място под старопланинския връх Тодорини кукли. &quot;Не се е скъпил Господ, когато е нареждал този край. Не са се скъпили и хората, които са го доуреждали&quot;, пише Дора Габе за градеца, който посещавала всяка есен.<br /> <br /> Запознаването с него може да започне от Слънчевата градина. Нарича се така заради алеите, на които е придадена форма на слънчеви лъчи. Тя се влива в парка на града, който по размери е вторият в България след Борисовата градина в София. Създаден е през 1911 - 1912 г. с различни дървета, между които и много екзотични видове. От Слънчевата градина се стига до двете обществени бани, изградени в стила на западноевропейския курорт Баден-Баден, до банското казино, известно повече като Царското. От това място маркирана екопътека води към Иванчова поляна. Красива природа, кристален въздух и ухание на билки. Поляната се влива естествено във вековните гори на Кознишкия дял на Стара планина.<br /> На 12 км от града се намира Клисурският манастир. На входа му има надпис, който гласи, че е построен през 1240 г. Многократно е опожаряван, унищожаван, но отново въздиган. В сегашния си вид храмът е издигнат след Освобождението. През последните години манастирът е реставриран, обновен и модернизиран. Дворът е превърнат в градина с алеи към най-важните сгради, а стаите за туристи предлагат най-добрите хотелски удобства. Има дори и детска площадка. В ресторанта, наречен &quot;Магерницата&quot;, ще ви нахранят здраво. След като видите всичко от маршрута на &quot;Неразгаданите тайни на Западна Стара планина&quot; ще възкликнете като Дора Габе: &quot;Едно зная сигурно, че бих се връщала всяка година тук...&quot; Или като Йордан Радичков &quot;Тръгвам си със съжаление от това хубаво място...&quot;<br /> <br /> <strong>Нощувате в Андреев хан или в &quot;Гара за двама&quot;</strong><br /> За да усетите атмосферата на този край, трябва да спите поне една нощ под неговото небе. Това твърди кметът на село Гинци Огнян Методиев. В селото има хотелче - &quot;Андреев хан&quot;, където нощувката за сам в стая е само 30 лв., а цял апартамент - 80. Домакините ще ви предложат риболов на Нишава и храна, за която дълго ще си спомняте. Всичко в нея е произведено в екологично чист район. Има и паркинг за 30 автомобила. Ако замръкнете в Берковица, изборът е по-голям. Може да отседнете в хотелите &quot;Салвия&quot;, &quot;Гелев&quot;, &quot;Къщата на генерала&quot;, в многобройните къщи за гости. Повечето от тях имат малки ресторантчета, но на хубава храна можете да се насладите в &quot;Кръстевата къща&quot; - някогашен хан, днес само ресторант. Най-големият избор е във Вършец. В града работят 7 хотела и 17 къщи за гости. Има и частни квартири, които местните предоставят на курортистите. Ако търсите романтично приключение, то отскочете до &quot;Минкови бани&quot;. Комплексът се намира да 6 км от Вършец. Предлага удобна нощувка в самостоятелни къщички, вкусна храна от модерната кухня и 3 басейна с минерална вода. Създава чувството, че сте на море, но в подножието на красивите Тодорини кукли.<br /> <strong><br /> Първолета Цветкова, в. &quot;Стандарт&quot;</strong><br /> <br />