Британският бежанец за Брекзит: Сбогом и благодаря за рибата

Здравейте, mates!

Аз съм Конан Дъфи и съм британец. Или поне така ще е до 31 януари 2020г. в полунощ.

Тогава моята родна страна официално ще напусне Вселената на нормалните европейци. If I’m being honest не вярвах, че това ще се случи. Знам от историята, че всяка велика empire, колкото и мощна да е рано или късно навлиза в период на упадък и се разпада. Някак си, обаче не ми се вярваше, че British еквивалент на Ромул Августул (последния римски император) ще бъде един патологичен лъжец, чиято най-забележителна черта е идиотската му прическа.

Все си мислех, че на презадоволената и задръстена от fake news средна класа в UK най-сетне ще й писне от цялата bloody кампания наречена Brexit и ще поиска да сложи край на всичко. Не съм и предполагал, обаче че the master key за този край ще бъде връчен на същите тези morons, които създадоха проблема.

Великият британски политик и писател сър Уинстън Чърчил не е много обичан в България. Една от хапливите реплики, които му приписват по адрес на българите е, че Европа свършва там, където си честитят банята и пият боза. Well, по-малко от век по-късно thanks to неговите наследници от партията на торите сега ние, британците би трябвало да започнем да си честитим банята. Also, можем да си направим тост с по една студена боза.

Но не ме мислете мен. Аз съм делфин. Защо съм делфин ли? Имам двойно гражданство, mate. Още преди половин година, когато започнах да обикалям България и да опознавам красотите на тази държава дадох пример, че Борис Джонсън е тъпак, понеже едно от нещата, които ще предизвика Brexit е да попречи на британците да се наслаждават на такива природни забележителности като пещерата Проходна, например.

Или Белоградчишките скали. А също така крайбрежието на Амалфи в Италия, Айфеловата кула, Санторини, Виенската опера, Северното сияние an so on. Разбира се „свободното придвижване на хора и стоки“ има доста ползи, които няма смисъл да изброявам и аз. You already know it. Всички ги знаят, освен мнозинството от моите британски сънародници. Очевидно те не говорят делфински език.

Упорито споменавам делфините, защото те са автори на цитата, който съм сложил за заглавие на този текст. „Сбогом и благодаря за рибата“ е името на четвъртия роман от поредицата „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на гениалния британец Дъглас Адамс. В книгата се разказва как малко преди да дойдат злите вогони и да унищожат планетата Земя, всички делфини изведнъж изчезнали.

Единственото, което останало от тях е един надпис на аквариум: „ Сбогом и благодаря за рибата“. Оказало се, че делфините дълго са се опитвали на собствения си език да предупредят хората за предстоящата опасност.

Единственото, което humans си мислели, обаче било, че подскоците и салтата във въздуха на делфините са, защото искат да им дадат риба или да им подхвърлят топка, с която да си играят. Finally, на делфините им писнало и си хванали шапките, като оставили хората на собствената им разрушителна съдба.

Well, I’m sorry Your Majesty - So Long, and Thanks for All the Fish!

Източник: "Монитор"