Дилемата с трамвая: Ще убиете ли един, за да живеят петима?

Представете си, че стоите до трамвайна линия. В далечината забелязвате трамвай, препускащ безконтролно към петима работници, които не го чуват. Дори да го забележат, няма да могат да реагират навреме, пише "Мениджър Нюз".

Междувременно вие забелязвате лост, свързан с линията. Осъзнавате, че ако го дръпнете, трамваят ще се отклони по друга линия, далеч от петимата работници. На нея обаче стои друг, нищо неподозиращ работник. Бихте ли дръпнали лоста, ако това ще доведе до една смърт вместо до пет?

Този въпрос е класически мисловен експеримент, известен като „Дилемата с трамвая“. Той е разработен от философа Филипа Фут през 1967 година и адаптиран от Джудит Джарвис Томпсън през 1985.

Дилемата ни позволява да премислим последиците от дадено действие и да преценим дали неговата морална стойност се определя единствено от резултата.

През годините тази задача се е доказала като изключително гъвкав инструмент за изучаване на моралната интуиция и е адаптиран към различни други сценарии като война, измъчване, аборт и евтаназия.

А сега се замислете върху втората вариация на дилемата. Представете си, че стоите на мост над трамвайната линия. Виждате препускащия към петимата работници трамвай, но наоколо няма лост, който да промени посоката на превозното средство.

До вас на моста обаче стои едър мъж. Уверени сте, че тялото му ще спре движещия се трамвай. Бихте ли го блъснали върху линията, жертвайки неговия живот, за да спасите петимата работници?

Резултатът от този сценарии е същият – един човек умира; петима живеят. Интересното е, че макар и много хора да биха дръпнали лоста, малцина са онези, които одобряват идеята да блъснат дебелия мъж върху от моста.

Томпсън и други философи ни предлагат още варианти на дилемата, които са също толкова увлекателни. Някои дори не включват трамваи.

Представете си, че сте лекар и имате петима пациенти, които се нуждаят от трансплантация, за да живеят. Двамата се нуждаят от по един бял дроб, други двама от по един бъбрек, а петият – от сърце. В съседното болнично отделение лежи мъж, който се възстановява от счупен крак. С изключение на фрактурата той е напълно здрав. Бихте ли го убили и взели органите му, за да спасите петимата нуждаещи се от трансплантация?

Отново, последиците са същите както при дилемата с трамвая, но повечето хора напълно отхвърлят идеята да отнемат живота на здравия пациент.

Действия, намерения и последици

Ако всички тези дилеми имат същия резултат и повечето хора са склонни да дръпнат лоста, но не и да бутнат едрия мъж или да убият здравия пациент, е ли нашата морална интуиция невинаги надеждна, логична и постоянна?

Може би отвъд последиците съществува друг фактор, който влияе на моралната ни интуиция?

Според Фут, да убиеш някого е различно от това, да го оставиш да умре. Първото е активна, а второто – пасивна реакция.

При първата дилемата с трамвая човекът, който дърпа лоста, спасява петима и оставя един да умре. Все пак дърпането на лоста не нанася пряка вреда върху мъжа на страничната линия. В сценария с моста обаче, бутането на едрия господин е преднамерено убийство.

Всичко това сочи към така наречения „принцип на двойния ефект“, който гласи, че е приемливо да навредиш индиректно (в резултат на страничен или „двоен“ ефект), ако действието ти ще доведе до по-добър резултат. Не е приемливо обаче пряко да нанасяш вреда, дори в преследване на по-висшето благо.

Томпсън предлага различен ъгъл. Според нея моралните теории, които преценяват степента на приемливост на дадено действие въз основа на последиците от него, не могат да обяснят защо някои действия, предизвикващи смърт, са приемливи, а други – не.

Ако допуснем, че всички имат равни права, то би било грешка от наша страна да жертваме един човешки живот, дори намерението ни да е да спасим други 5.

Проучвания на невролози разглеждат кои части от мозъка се активизират, когато хората разсъждават върху двете вариации на дилемата с трамвая.

Учените отбелязват, че сценарият с лоста задейства логическия, рационален ум. Затова ако решим да дръпнем лоста, причината е, че искаме да спасим по-голям брой животи.

Ако обаче изберем да бутнем мъжа от моста, в процеса на решаване се намесват и нашите емоции, поради което се чувстваме различно спрямо идеята да убием един човек, за да живеят петима.

Но тласкат ли ни в този случай емоциите към правилното действие? Трябва ли да избегнем пожертването на един дори за да спасим петима? Помислете за себе си!