Носталгия: Игрите на улицата, с които израснахме

1 юни винаги е една прекрасна възможност да се върнем към спомените от нашето детство – към безгрижните игри и дългите летни вечери, прекарани навън с приятели.

Със сигурност съвременните деца неведнъж са чували от своите родители репликата, че тяхното поколение е имало невероятния късмет да расте в други – много по-спокойни времена и не са си губили времето, прекарвайки го в игра със смартфона или компютъра, пише "Дарик".

Няма как времената се менят, менят си и игрите, но пък нека в Деня на детето да се върнем към 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век - към игрите, с които създавахме и закърпвахме приятелства, развихряхме въображението си, ядосвахме родителите си, прибирайки се с ожулени колене и скъсани панталони, но ухилени до уши.

Пиян морков

Необходими са най-малко трима участниците за тази игра и топка. Избирате един от вас, който ще е "пияният морков". Морковът застава на едно място, а другите двама играчи застават от двете му страни, но по-далече от него. След това започват да си подават топката. Целта на моркова е да хване топката, ако успее – то този, който я е хвърлил става "пиян морков".

Ако сте повече от трима желаещи за тази игра, разбира се има решение – може да има повече от един морков или пък повече от двама, които си подават топка. Важното е едно – всички да се забавляват.

Игра на ластик

Вярно е, че тази игра беше популярна най-вече сред момичетата, но немалко момчета също са имали честта я да държат ластика, я да подскачат смело и гъвкаво със своите дружки. Може да се играе от три или от четири деца. Когато са три, всяко играе само за себе си, а когато са четири - играят по двойки. Децата скачат между опънат от други две деца ластик по определени предварително начини. Ластикът е желателно да е объл, с по-малък диаметър, като възелът или снадката на ластика трябва да е между краката на някое от децата, което държи ластика.

Фунийки

Ето и една игра, която беше предпочитана основно от момчетата. Децата се разпределят на два отбора. Взема се хартия - най-добре вестник, и се оформя във формата на фунийка. След това се слага в една тръба и се духа в нея. Целта е да улучиш играч от противниковия отбор.
 
Криеница

Играта е позната с много имена в различните краища на България - криенка, кришка-мишка, мижитарка, миждарка, миженка, миженица, жумичка, жмичка, жоменка, жоменица. Едно от най-хубавите неща в тази игра е, че могат да участват много деца. На този, на който му се падне да жуми се подпира на стена, дърво, или друго място, прикрива очите си и започва да брои до определено число. През това време останалите трябва да се скрият.

След като приключи с броенето, жумящият отваря очи и започва да търси скрилите се участници. Когато открие някого, той трябва да се затича до мястото за жумене и да го заплюе, т.е. да пипне мястото за жумене с ръка и да извика на висок глас „Пу за еди-кой си, посочвайки името на играча, който е открил. Успоредно с това криещите се трябва да се доберат до мястото за жумене и да се заплюят сами - да кажат „Пу за мен“. Последният заплют от търсещия играч жуми следващата игра.

Вече заплюлите се играчи могат да издават на криещите се местоположението на търсещия с викове – „Салам, стой си там!”, ако търсещият е близо до мястото за заплюване и излизане би било неподходящо или „Суджук, бързо тук!”, ако търсещият играч е далеч и моментът за заплюване на криещите се е подходящ.

Стражари и апаши

В тази игра отборите са два. Едните са стражари, а другите - апаши. Едните гонят, другите се крият. Когато играта започне, стражарите затварят очи и започват да броят до 100. В това време апашите, въоръжени до зъби с тебешири хукват да се крият, като по пътя си рисуват стрелки накъде са поели. Следите се оставят възможно най-скришно, за да е по-трудно на стражарите да ги открият.

Стражарите от своя страна, след като преброят до 100, тръгват след апашите. По пътя си трябва да зачеркнат с тебешир всяка изрисувана стрелка. Когато някой апаш е заловен, стражарят казва: "Стражарска марка - бум печат! Ти си вече наш играч", играчът преминава моментално към другия отбор и започва да гони досегашните си съотборници. Играта приключва, когато апашите бъдат заловени. След това се проверява дали всички тебеширени стрелки са открити и задраскани. Ако някоя е оцеляла, то играта се печели от апашите.

Развален телефон

Всички участници се подреждат и сядат в кръг или редица. Първото дете нашепва на седящото до него някаква дума. То я предава на следващото и т. н. Последния играещ високо изговаря това, което е достигнало до него. Не винаги телефонните връзки са изправни и се получават доста странни нови думи, което е смешно и забавно. След това първото дете минава последно и нова дума подава второто и така играта продължава.

Дама

Тази игра е много стара и се играе основно от момичетата. Правилата й не са сложни. На асфалта се прави чертеж на играта с кутийки с цифри от 1 до 10. Може да се играе от неопределен брой деца. Всяко от тях има камъче, хвърля го върху чертежа като се старае да уцели очертанията на кутийките на цифрите. Започва се от цифра 1, скача се на един крак до там, взимаш си камъчето, обръщаш се и се връщаш на един крак. Изгаряш, ако стъпиш с два крака на цифра, на която трябва да си с един. Играта приключва, когато си успял да хвърлиш камъчето си върху всяка цифра.

Гоненица

Гоненицата е една от най-популярните детски игри, която обикновено включва един или повече играчи. Един гони останалите с цел да хване някого от тях, а когато го докосне, обикновено казва „Ти гониш!" и хванатият играч започва да гони.

Ръбче

Играе се с топка. Целта е да хвърлиш топката с ръка и да улучиш ръбчето на бордюра. Ако я хванеш, без да тупне - 10 точки, ако топката тупне веднъж - 5 точки, а ако тупне повече от веднъж, или я изтървеш и не можеш да я хванеш - започва играта на противника.

Народна топка

Играта на Народна е подходяща и за по-малки, и за по-големи деца. Могат да играят 4, 6,10 или повече деца. Разделят се на два отбора и всеки отбор избира своя капитан. Отборите заемат предварително уточненото си игрално поле. Капитаните на двата отбора застават зад крайната линия на противниковия отбор. Правото на игра с топка се определя чрез жребий. Целта на всеки отбор е чрез подаване или подхвърляне със своя капитан да се улучат и извадят от игра противниковите играчи. Ударен, но неуспял да хване топката, отива зад крайната линия на своя капитан и има право да му помага. Ако топката остане в игралното поле на ударения, то правото да продължи играта има неговият отбор. При напускане на топката извън очертанията на игрището, право на игра с нея има отборът, от чиято страна е излязла.