Англичанинът Алън си вади парите от земеделие в Пловдивско

Отглежда картофи, ранно зеле и пипер, а в оранжерия - краставици и хубав розов домат. Носи продукцията на борсата в Плодовитово. &ldquo;Имам малко спестени пари в Англия, но не получавам пенсия. Издържам се само от земеделие&rdquo;, обяснява с лек акцент Алън, докато ни настанява под лозницата в типично българската селска къща и ни предлага кафе и сок. Дворчето е потънало в рози, от малка кучешка колибка дружелюбно маха опашка домашният любимец - овчарско куче, взето от България. По нищо не личи, че тук живее чужденец. <br /> <br /> &ldquo;Много англичани правят бизнес, като купуват и продават къщи в България. Купуват по половин села. Вземат имота за 5 хиляди лева, продават го за 20 хиляди. Това не е хубаво за местните хора. Аз искам да работя като българите, искам да живея тук. Не ми трябват много пари&rdquo;, споделя 53-годишният мъж. Семейството първо дошло на почивка в България, след това оставали за по няколко месеца и в един момент мъжът си казал: Край. Продавам всичко в Англия. И се преместили окончателно в Тюркмен. Хората в селото го посрещнали с учудване. А, англичанин тук! Но сега всички са приятели с Алън и по наш обичай празнуват всички празници заедно. Синовете Джо и Сам живеят в Раковски. Работят в автосервиз и поправят коли и мотори. Навремето Алън също много се интересувал от мотори, карал мощен &ldquo;Харли Дейвидсън&rdquo;. <br /> <br /> 11-годишната Ив учи в СОУ &ldquo;Христо Смирненски&rdquo; в Брезово и казва, че животът на село много є харесва. &ldquo;Харесва ми чистият въздух и че тук не вали толкова много. Когато порасна, искам да стана певица. Да пея английска музика в България. Сега в училище, и тук, когато имаме събор, винаги пея. Чувала съм много български народни песни, но не им знам думите точно&rdquo;, разказва младата дама с безупречен български. И споделя, че Нюкасъл й липсва мъничко. На въпроса как се чувства в България пък, баща й отговаря: &ldquo;За осем години не съм си ходил нито веднъж в Англия. Харесва ми тук, имам приятели. Спокойно е. Харесвам Пловдив - Старият град е много красив, както и паметникът на Альоша&rdquo;. <br /> <br /> Според него и жените тук са много красиви, интересни и екзотични, за разлика от англичанките и рускините например. По интернет поддържа връзка с познати в родината. Вече дори е започнал да мисли на български и някои английски думи му убягват. &ldquo;Например краставица, как беше на английски, а, да, cucumber&rdquo;, смее се Алън. Възмущава се и на условията, при които работят българските фермери. &ldquo;Моя приятелка каза, че миналата година розовият домат се е продавал по 1.80-2.00 лева, а тази година струва 80 стотинки. Има внос и това е много лошо. Всички мислят само за пари, а никой не мисли за българския производител&rdquo;, отбелязва Алън. <br /> <br /> Това, на което така и не можал да се научи тук, е да пие ракия. &ldquo;Имам 200 корена лозе, но не варя ракия, много е силна за мен. Пия само бира&rdquo;, вдига рамене Харди. И признава, че живее за мига, седмица за седмица. &ldquo;Ще си купя семена за следващата година, ще си работя градината, и по къщата имам да довършвам някои неща. Всеки ден е нов ден, не искам да правя планове&rdquo;, казва той. В родината си той е работил като багерист, а впоследствие и като погребален агент. Решението да се пресели в България дошло от едно предаване по телевизията, в което се разказвало, че хора от Франция, Испания, Германия купуват къщи в страната. &ldquo;Дъщеря ми Ив и малкият ми син Сам гледаха програмата и харесаха идеята. Мой приятел каза: Алън, в България къщите са много евтини. Разгледахме обяви в интернет и аз се притесних: Там няма англичани. А той отговори: &quot;Като искаш англичани, стой си тук&rdquo;, връща лентата Харди./БЛИЦ<br />