Болна с COVID-19 разказа как е била спасена в Спешното в Русе
Благодаря за нежността, за търпението, за топлите думи и загрижеността, когато си най-уязвим и безпомощен
Млада жена от Русе разказа колко топло са се отнесли към нея от Спешното отделение на болницата в града, където е била закарана заради усложнения от коронавируса.
Тя описва умората на лекарите, но и тяхната загриженост.
Ето какво пише Ева Иванова:
Здравейте бих искала чрез вас да изкажа Своята благодарност към Екипа на д-р Ангелова от Спешно отделение към УМБАЛ Канев гр. Русе.
ПСР тестът ви е положителен, болна сте от Ковид 19. Чуваш вече отдавна си го разбрал, защото няма как да се обърка с друго респираторно заболяване, но все пак не искаш да повярваш.
Казваш си, то при мен ще мине леко аз съм на 37 в разцвета на силите си, и докато го повтаряш, усещаш как точно тези сили те напускат и така до ден 7-ми от заболяването петък 13-ти. Когато вече не можеш да станеш до тоалетната без помощ, когато всичко се върти и си прекарал последните 20 часа в делириум!
Звъните на 112 а те казват, ще се наложи да изчакате има много повиквания.. Но ще дойдат... и Те наистина идват въпреки че сме чакали. Карат те в Спешното и виждаш едни хора вперили безнадежден поглед в бялата врата... чакащи благовейно и надяващи се да чуят дълго чаканите думи.
"Заповядайте, с какви оплаквания сте?"
Вкарват те с количка, краката не те държат и чуваш "Хайде миличка само още малко.... ето легни тук дай ръчичка!" Поглеждам през маранята на лекарственото замъгление, а мен ме гледат Големи топли кафяви очи... Усмихва ми се сякаш...Маската закрива всичко. Очите нежно се присвиват.
"Сега ще направим Електрокардиограма и ще сложа абокат и ще ти взема кръв." Чакам да ме заболи, но болката така и не идва. Отварям очи и казвам "Много лека ръка имате, Благодаря", а тя отговаря "Много се старая, но сякаш забравям да питам как сте. Толкова много болни, просто няма време."
Кафявите очи отново се присвиват леко във усмивка.... "Сега трябва да станеш, хайде да те преместим с количка на по-тихо място."След мен идва дядо, а леглото е едно!
Благодаря за нежността, за търпението, за топлите думи и загрижеността, когато си най-уязвим и безпомощен, те ти дават сили да продължиш да се бориш.
Кураж, продължавайте така и знайте, че Бог вижда, че ние виждаме и ви
БЛАГОДАРИМ!!!
Ева Иванова, една от многото!"