Рени Григорова, майка на дете с тежки увреждания, изригна с тежко писмо по повод идеята за промени в нормативните уредби с инвалидните пенсии, пише struma.bg.

Синът й Стефан е на 22 години, но с умствени възможности на 2-годишен и тежи 160 кг. Жената е с висше образование, живяла и работила е в София, но заради невъзможността да се справя финансово се мести в Перник, а по-късно в Радомир. Сега Рени живее в апартамент в града заедно със сина си и майка си. Тя бе сред активните участнички в протеста на майките през лятото и написа открито писмо с искане тя и синът й да бъдат евтаназирани, за да не страдат повече.
 

Ето гневното й писмо по повод на готвените промени:

„И още един ненормален закон, уредба или каквото и да било чука на вратите ни! Оказва се, че както предположих, от НОИ и МТСП са решили да прокарат идеята инвалидни пенсии да се получават само от работещи хора, и то не пожизнено, а със срок от максимум 5 години! Милостиво, както в случаи на пълна неподвижност, отрязан крайник, тежка форма на онкологично заболяване или както при моя милост – с пет вече инсулта, епилепсия, таласемия и още сума ти болести! Излиза, че сакатите трябва да проходят, слепите да прогледнат, а хромите да се излекуват! Щото имало много фалшиви инвалиди, щото били пожизнени! В тоя случай трябва да си планирам по един инсулт на годината, че да е сигурно! Ама ако не сме получили нови ТЕЛК-ове, щяло да има помощи! Приказка, значи моят 22-годишен трудов стаж ще се сравни с николкогодишния стаж на някой търтей! А синът ми дали трябва да работи сигурно! Вероятно с неговите данни би могъл да влезе в парламента, че да ни оправи! Или да го набутам в един от тия защитени концлагери за инвалиди, че да ме запишат като оператор на метла примерно, щото друго едва ли ще ми посочат за възрастта, без значение дали съм годна да го върша заради болестите си, или не! От горепосочените “институции” смънкали, че било само проект и кой виновен – пак ние, “майките”!

Но пасаран, милички, ние искаме съвсем други реформи, но вие предпочитате да ни уморите овреме, че и тия след нас! Хуманно и законово. Е, искам приемане на евтаназията в България и веднага ще я поискам официално за мен и детето ми, защото отказвам да умра в мъки в концлагера, наречен България!“.