Много от гениалните български писатели и поети са открили своята муза, докато са пребивавали в православни обители. В чипровския дял на Стара планина в селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново се разказва за Иван Вазов как е писал безсмъртния си роман „Под игото“ тук.

Това е станало, докато е пребивавал в Лопушанския манастир “Св. Йоан Предтеча“, прочут от време оно с чудеса и изцеление на различни болести, в това число и безплодие.

Освободителни борби

През XIX век манастирът се свързва с освободителните борби на българите. В тях особено активно участие взема йеромонах Дионисий, който укривал воеводите Панайот Хитов, Филип Тотю, Иван Кунин и други. Има и различни легенди още от XVII век.

Една гласи, че в манастирската воденица на река Огоста често са се подслонявали хайдути. Един ден баща и дъщеря тръгнали от близкото село към манастира. По пътя ги подгонил турчин и те намерили убежище в манастира, където в момента се намирал и воеводата Огнян. Турчинът стигнал до воденицата и се нахвърлил върху девойката.

1500 лева Бонус за Онлайн Казино Игри!

В този момент Огнян изскочил от скривалището си и забил брадва в тила му. Заровили трупа в говеждия тор зад сградата, но за зла участ хрътката на иновереца станала ням свидетел на цялата случка. Тя скоро довела потерията. Монасите били изклани, като само един се спасил с бягство в Сърбия.

През XIX век тези истории стигнали и до ушите на Патриарха на българската литература Иван Вазов. През март 1879 г. народният поет е назначен за околийски съдия в Берковица. Градът се намира само на 30 км от манастира. Местните разказват, че още тогава в района се случвали различни чудеса и знамения със светии.

Привлечен от тях Дядо Вазов започнал често да идва в святото място. Именно тук той написал част от вечната си творба „Под игото”, в която цяла глава е озаглавена „Манастирът“. По-възрастни хора пък разказват, че Вазовите герои – Бойчо Огнянов (вероятно войводата Огнян), Игумен Натанаил, дякон Викентий, дори глухонемият Мунчо са били реално съществуващи лица, които писателят е възпял, разбира се, като е добавил нещо и от себе си.

Нетварна сила

Миряни разказват, че самото място е пълно с нетварна енергия. А когато застанеш пред някоя от чудотворните икони на Божията майка, дъхът ти спира. Храмовата икона е нарисувана от Станислав Доспевски през XIX век.

Светинята вече има десетки деца, чието раждане родителите им определят като чудо и свързват с молитвите си пред лика на Девата. Възрастна жена например измолила благословията за роднини, живеещи чак в САЩ, при доказан стерилитет на бащата.

Знамение

Братя монаси, живели в началото на миналия век, станали свидетели на едно потресаващо знамение. Малко преди Септемврийското въстание през 1923 г. иконата заплакала.

От нея започнало да се стича целебно миро. То нямало нито цвят, нито мирис. Селяни разказват, че знамението се е появило малко преди кървавото потушаване на бунта в близкото село Георги Дамяново.

Всъщност цялата история на района е мъченическа, заради което било дадено свише да се помага на българи и чужденци, дошли за помощ и утеха в манастира. Освен храмовата икона за чудотворна се счита и една друга, открита наскоро на възраст поне 300-350 години.

Преди Чипровското въстание от 1688 г. хората събрали всички чудотворни икони от околността и ги заровили точно на това място. Това спасило реликвите, но не и хората – над 2000 души са посечени, а стотици къщи са опожарени.

Съновидение

В наши дни баба Мария от София започнала да сънува Пресвета Богородица. Пенсионерката описала на тогавашния игумен, че е видяла лика на Богородица, зазидан в една от манастирските стени. Майката на божия син й се явила облечена в червени дрехи и имала сребърен ореол на главата.

Почти телепатично й предала, че има икона, зазидана в една от манастирските стени. Тя искала да излезе на свобода и да помага на християните.

„Светият Дух ми показа точното място, където е зазидана иконата – край храм в монтанското село Георги Дамяново. Тя вече иска да излезе, да помага на българите“, почти през сълзи обяснила баба Мария на тогавашния игумен на Лопушанския манастир - епископ Сионий.

Без да е стъпвала никога там, тя описала пред него с изключителна прецизност прозорците в храма. Наставленията й били да се копае на метър и половина височина, като за ориентир да се ползва левият прозорец.

На мястото наистина излязла икона със сребърен обков, по чийто гръб личали следи от пожар. Предполага се, че реликвата е била спасена по времето на Чипровското въстание през ХVІІ век.

Когато е извадена, иконата започва да привлича поклонници от цял свят. Приживе праведникът Дядо Добри често идвал да се моли пред двете чудотворни Богородици.

Семейство от Монтана измоли дъщеря

В храма мнозина са намерили спасение от бича на нашето време - безплодието. Миряни споделят случая на Миглена и Дончо от Монтана. Двамата се събрали през 2008 г., но чудото на зачеването при тях не се случвало.

Една приятелка ги посъветвала да посетят Лопушанския манастир. Там ги посрещал отец Христодул, който с блага дума и силна вяра ги въвел в тайнството на вярата - изповедта, а после им дал специална молитва, с която да се молят пред лика на Божията майка.

Тогава се случило нещо необяснимо. Някаква необяснима сила преминала от иконата към двамата съпрузи. След известно време жената забременяла, а през ноември рожбата им дошла на бял свят. Днес родителите често могат да бъдат забелязани в храмовия двор да разказват своята история в прослава на божието чудо, дало им най-голямата радост в живота - дъщерята.

Датира от Второто българско царство

На мястото на сегашния Лопушански манастир някога е имало друг, построен още през Второто българско царство. И тази обител последва съдбата на многото български манастири, които през епохата на османското владичество биват многократно разрушавани и опустошавани и отново въздигани.

В периода 1850-1853 г. по инициатива на свещеник Петко Илиев от с. Главановци и със съдействието на архимандрит Дионисий, който дошъл от Чипровския манастир заедно с брат си Гедеон, се започнало възстановяването на манастира.

Помощ им оказали и жителите на околните села. През 1853 г. майстор Лило от село Славине, Царибродско, завършил днешната голяма и внушителна манастирска черква, която по конструктивно, архитектурно и строително решение наподобява католикона на Рилския манастир.

С възобновяването си през 1853 г. Лопушанският манастир се превърнал във важно духовно огнище.

Първи игумен за новия период става архимандрит Дионисий (Димитър Тончев Чулев от гр. Берковица).

Той открил килийно училище за безплатно обучение на децата на бедни родители от околността. Училището развивало активна просветна дейност. Днес обителта устройва летни училища под надзора на игумена архимандрит Нифонт.

Черквата останала без стенописи

Не е ясна причината, но при възстановяването си черквата на Лопушанския манастир е останала без стенописна украса. Запазени са само някои стари икони, които са ценни произведения на българското иконописно изкуство. Двете големи иконостасни икони на Христос и Богородица са нарисувани през 1863 г. от видния български възрожденски живописец Станислав Доспевски (1823-1878).

Стените на черквата и входната врата на манастира са украсени с малки каменни релефи, изобразяващи хора и животни. Предполага се, че някои от изобразените човешки фигури отразяват образите на майсторите строители на храма.

В архитектурно отношение целият манастирски комплекс се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.

Съборният храм се нарича "Успение Богородично". Особено монументално е въздействието на високата аркада на околовръстната галерия, издигната върху дванадесет цилиндрични колони. Над покрива на черквата високо се издигат пет купола върху осмостенни богато осветени барабани, които придават на черквата особено живописен изглед.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук