Контролът на средната скорост в България не оказва очаквания системен ефект върху намаляването на жертвите на пътя, показва нов анализ на Института за пътна безопасност. Данните сочат, че от общо 32 въведени отсечки за такъв тип наблюдение, само в една се отчита категорично положителен резултат върху пътния травматизъм. Единственият участък с реално подобрение е Сопот – Гулянци в област Ловеч. Там броят на загиналите е спаднал от десет души на един след въвеждането на мерките.
В останалите 31 отсечки не се наблюдава съществена промяна в броя на жертвите.
Частично изключение е отсечката Вакарел – Ихтиман, където за 2024 г. загиналите са намалели от трима на един, но експертите посочват, че подобни флуктуации са се случвали и в периоди без никакъв контрол, което поставя под въпрос причинно-следствената връзка.
Експертите от института призовават отчетеното от МВР общо намаление от 12 загинали в страната да се разглежда с внимание.
Според анализа този спад може да се дължи на случайни фактори или на влиянието на единични отсечки с много силен локален ефект, а не на мащабно подобрение на безопасността.
Анализът разкрива и сериозен структурен проблем – местата за контрол на средната скорост са избирани основно според техническите възможности за монтаж на камери, а не въз основа на реалната концентрация на тежки инциденти.
В заключение от Института за пътна безопасност посочват, че санкционният контрол сам по себе си не е достатъчен.
За постигане на устойчиви резултати е необходим прецизен подбор на рисковите участъци и прилагане на комплексни мерки, вместо да се разчита единствено на наличната към момента инфраструктура.
