Експерт хвърли "бомбата" и попита: Възможно ли е някой да извлича тайно уран у нас?

Възможно е у нас някой да добива уран, но тайно. Местата се знаят, не са обезопасени и са достъпни. Това подозира Валентин Стоянов, бивш служител в ликвидираното държавно дружество „Редки метали” - с. Елешница. Той напомни, че след ликвидацията на предприятието са се нароили десетки частни фирми - правоприемници, които се занимават с  геологопроучвателната и сондажна дейност.

Голяма част от сондажите са в Пловдивска област. Преди година, пенсиониран генерал от ВВС бе направил в района на Труд и Граф Игнатиево замерване с гайгеров брояч. Уредът бе отчел изключително високи стойности на радиация - 7 пъти над допустимите, а нейният основен източник е уран. 

В анализ за състоянието и потенциала на урановите находища в България, Дичко Диков и Илия Божков - експерти от „Екоинженеринг-РМ“ ЕООД /държавно дружество, създадено през 1992 г. с Постановление на МС за ликвидиране на последствията от добива и преработка на уранова суровина/, посочват, че у нас най-голяма е групата на хидротермалните находища.

По възраст те са старо средноалпийски, разположени в Балканската и Средногорска зона (Бухово, Пробойница, Курило, Сливен, Росен) и младоалпийски - в Рило-Родопската област (Партизанска поляна, Бели Искър, Костенец, Доспат, Четрока, Сърница, Планинец и др.

Друга голяма група находища с палеоген-неогенска възраст, са локализирани в периферните и вътрешните басейни на Рило-Родопския масив: Горна Тракия - над 20 находища, най-големите от които са в селата Момино - 1, Белозем - 3, Маноле - 5, Церетелево - 2, Труд - 6, Трилистник - 4, Дебър -7 и в Хасковско - 8. Като цяло площта, на която са разположени находищата за геотехнологичен добив на уран, е 11 700 дка на територията на Тракийско-Тунджански уранов район. В същия анализ пише, че в бившите геотехнологични участъци „Царимир“, „Трилистник“, „Белозем“, „Момино“, „Дебър“ и около тях няма регистрирани над нормативни замърсявания с радионуклиди на подземните води, както и в почвите. 

Според разчети на Диков и Божков от 2014 г. при евентуално възстановяване себестойността на добивания уранов концентрат ще е между $60 и 80 за килограм. При цена на урановия на световните пазари около $100 добивът ще бъде ефективен.

В тази себестойност са включени всички необходими разходи по екология и рекултивация на отработените площи по находищата. Годишният добив може да достигне 200–350 тона, количество, което напълно би задоволило нуждите на атомната енергетика на България. 

Според бивш висш кадър от АЕЦ „Козлодуй”, пожелал анонимност,  нито една страна в света освен България не е закрила своите уранови находища, без те да са окончателно изчерпани, а даже и след това продължава да добива уран от старите насипища.

И нито една страна не ликвидира урановото си производство, ако има ядрени централи. Експертът обясни, че по време на соца добивът на уран е бил секретен, а производството се водело стратегическо.

Износът е бил изцяло към бившия Съветски съюз. Имало данни, че първата съветска атомна бомба е произведена с български уран от мина Бухово. До 1992 г. с нашия уран е плащано на братушките, за да го обработят. Те ни го връщали като ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй", а остатъкът оставал за тях като комисиона. 

Уранодобивната дейност в България има 47-годишна история (1945–1992 г.) и е една от най-ранните в Европа. Преди да се прекрати, годишният добив на уран е бил 660–680 тона, от които 430 тона са добивани чрез извличане със сондажи от уранови находища.

Ако добивът на уран не е бил преустановен, е било възможно да се проучат и докажат още 40–50 000 тона нови запаси от уранова руда в България главно в пясъчниковия тип находища на дълбочина до 650 метра.

Източник: "Марица"