Фоторепортаж в БЛИЦ! Ето как в Карлово почетоха Васил Левски

Възпоменателната церемония по повод 149 години от обесването на Васил Левски изпълни с признателни граждани и гости едноименния площад в Карлово.

Въпреки студа и силния вятър, стотици карловци доведоха децата си, които носеха портрети на Дякона и развяваха знамена.

С шествие с факли, националния трибагреник, лека на Апостола родолюбиви патриоти обиколиха града и стигнаха до монумента. Церемонията започна с приемане на строя на представителните роти на 61 Стрямска бригада от председателя на НС Никола Минчев.
 
"Левски ни обединява и сплотява, дава ни вяра, че всеки ден можем заедно да работим за общото дело. Вие имате пълното право да се гордеете, че родният ви град е дал на България Апостола на свободата, който с живота, делата и героичната си смърт заслужи всенародната обич и благоговение.



В лидера и идеолога на българската революция и основател на Вътрешната революционна организация признателна България намира своя национален герой.

Въпреки удара върху организацията с гибелта на Левски, неговите усилия да вдигне съотечествениците си на въоръжена борба никога не остават напразни. Започнатото от него е подето и продължено от участниците в Априлското въстание, потушено, но невинните жертви и опожарените градове и села приближиха България до края на робството.

Пет години след обесването на Васил Левски, в резултат на Руско-турската освободителна война и героизма на българските опълченци, България постига така жадуваната свобода. Оттогава българският народ преминава през множество изпитания - национални катастрофи, преврати, диктатури. Забавяли сме хода, но никога не сме го спирали, винаги вървим напред към възхода на Отечеството.

Готови ли сме да пожертваме поне малка част от ежедневния си комфорт в името на общото благо?

Не забравяме ли съветите на Апостола във всички наши мисли и действия да бъдем в крак с изпитанието на времето, в което живеем. „Времето е в нас и ние сме във времето“ не са просто думи. Това е голямото изискване да отговаряме на нуждите на времето и да служим на народа си. Правим ли го?



Левски мечтае всички в България да живеят равноправни по едни чисти и святи закони. Този завет трябва да  се стремим да следваме, опитвайки се да градим една правова държава с върховенство на закона. Защото само спазването на върховенството на закона ще гарантира просперитета на българските граждани и нашето отечество", каза във възпоменателното си слово председателят на парламента Никола Минчев.



"На 17 декември 1872 година от родното Карлово започна последният път на Апостола, през Стара планина, Априлци, Микрево, Троян, до Къкренския хан. Там той е заловен и през Ловеч и Търново конвоиран от над 200 полицаи и стражари е отведен в София. На 17 януари 1873 година той е изправен пред специалната комисия, назначена специално от Високата порта с двама членове на държавния съвет на Османската империя.



Защото на всички става ясно, и на Високата порта, и на великите сили, че в България има организация, има хиляди българи, които са се заклели на ножа, револвера и евангелието да дадат своя живот за свободата на България. Левски смело, хладнокръвно и мога да кажа спокойно, въпреки това, че съзнава неговата съдба и съзнава какво го очаква, успява да запази имената на неговите съратници. Успява да не разкрие размерите на организацията. Неговите тези са политически.



Моето занятие, казва той на комисията, е да облекчавам положението на българите и обикаляйки, да им нося упование, защото по нареждане на Букурещкия комитет създавах революционни комитети из цяла България по една причина-нашите съседи сърби, черногорци, румънци и гърци искат да вземат нашето, българското, а ние нашата земя не я даваме. 

Две седмици след това присъдата е издадена, потвърдена от Високата порта и от султана на 2 и 3 февруари. Сигурно 18 февруари на 1873 година утринта в София е била още по-студена, ветровита и злокобна и макар че всяка година на 18 и 19 февруари ние си спомняме с тъга за загубения най-велик син на България и най-велик син на Карлово, в нашите очи има и пламъче, пламъче, защото гибелта на Левски беше едно начало и продължение на неговото революционно дело.



Защото Апостола ни остави такива мечти и копнежи каква да бъде неговата България, нашата България, които и до днес са пред нас и до днес ние говорим за Апостола, и до днес ние се опитваме, за съжаление до сега не съвсем успешно, да работим така, както той работеше.

Не зная дали това изобщо е възможно. Опитваме се да работим за неговите идеали, за святата и чиста република, да съградим от България храм на истината и правата свобода, да вземаме всички решения в съгласие и със висшегласие, да работим за това България да бъде равна с другите европейски народи и за това да обединим духовно българите в земите, където са живели и живеят- България, Тракия и Македония.



И днес Апостола е толкова ценен за нас, българите, че ние не можем да си представим съвременна и бъдеща България без него и без неговите завети", каза в словото си кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов.

Пищна заря озари небето над Карлово. 

Отбелязването на годишнината от гибелта на Апостола в Карлово продължава и утре с митинг- поклонение. Ще бъдат поднесени гирлянд на славата и венци пред паметника на Васил Левски. Победителят от ученическия конкурс за есе, Дякона, ще прочете творбата си.

Кристина ИВАНОВА, БЛИЦ

Снимки: Любомир БАКЪРДЖИЕВ, БЛИЦ