Година след трагедията с миньорите: Раната “Ораново” все още кърви
Почернените семейства взеха обезщетения, но не разчитат на възмездие
Три села в община Симитли са притихнали в очакване на днешния ден. Скръбта и мъката обединяват Крупник, Полена и Полето. В тези населени места всички помнят каква трагедия се случи на датата 16 юли. Тогава загубиха мъже в разцвета на силите си. Точно преди 1 г. в рудник "Ораново", на 300 м под земята, се свлякоха тонове кални маси, които затрупаха живи четирима миньори, пише в. "Стандарт".
<em>Часове след драмата бяха намерени безжизнените тела на 45-годишния Христо Младенов от село Полена и на 41-годишния Асен Стойнев от село Полето. Чак на 2 август, 18 дни след трагедията, спасителните екипи стигнаха до другите им двама мъртви колеги - Иван Лазаров, на 35 г., и Николай Михайлов, на 41 г., и двамата от село Крупник. Ден по-рано пък на 200 м под земята в мината бе покосен от инфаркт шлосерът Асен Грънчаров. Вместо да са живи и здрави, да им се радват, техните близки са налепили некролози по домовете си. Липсват им. Празнината е и в душите им, и в къщите им. Времето не лекува, а още повече увеличава болката им.<br /> <hr /> </em><br /> "Объркаха се нещата. Нямам мира нито ден. Трябваше синовете ми мен да погребат, а стана най-страшното - аз погребах Иван. От това по-голяма мъка няма. Тропне се входната врата, а аз бързам да видя кой е. Да не би да е моят Иван. Но не би... Напразно тичам. От оня свят никой не се е върнал, сълзи не ми останаха, всеки ден бия път до гроба му", реди 65-годишната Люба Лазарова, майка на Иван Лазаров. <br /> <br /> Нищо вече не й трябва, живее по инерция. Грижи се за няколко кокошки и кози, но няма никаква радост в дните й. "Човешкият живот е безценен. Никакви пари не могат да го купят. А си отидоха четирима здрави и прави мъже. Изкарваха хляба си, който се оказа кървав", плаче възрастната жена. Нейната опора е другият й син - Борислав Борисов, който живее и работи в Благоевград, но често прескача към Крупник, за да я наглежда, да й дава опора и надежда. "Майчиното сърце няма да спре да кърви. Още не е на себе си, а мина цяла година. В събота правихме помен на гробищата, както и останалите три семейства. Бяхме само роднини, никой не се появи от рудника, от институциите. Не че ни трябват. Станалото - станало. Но няма да има справедливост, от което още повече ни боли. Ще се размине смъртта им, без да има виновни. Нищо чудно да изкарат тях виновни. Че България е страната на невинните само мъртвите са виновни", пали се 41-годишният Борислав, който е батко на Иван. <br /> <br /> Твърди, че още на 26 юни м.г. е имало теч на кални маси на същото място във фаталната галерия, където е пробило на 16 юли. Но миньорите са продължили да добиват въглища в опасния участък. А за теча са знаели и началник-смяната, и завеждащият участъка. "Защо не са ги извели навън, докато обезопасят!? Това е безотговорност. Но покриха нещата. Според експертизата, няма връзка между двата теча. Било стихийно бедствие, което не можело да се предвиди. Така си отидоха курбан нашите близки. Знаехме от самото начало, че няма да има виновни. И разследването ще установи същото", ядосва се Борислав. Смята, че работниците в мината не смеят да говорят, защото си пазят хляба. Ако се разприказват, ще ги уволнят, а друга работа за тях в региона няма. А никой не иска да остави децата си гладни.<br /> <br /> "Майко, аз ще си отида преди теб от този свят", тези пророчески думи казал Иван на майка си преди трагедията. Двамата хапвали на масата, когато синът споделил това. "Пред мен не говореше за мината. Личеше, че му е много тежко. Дойдеше ли си от смяна в рудника, все ще полегне, ще отмори, чак тогава ще се захване с някаква работа вкъщи или по двора. Но на мен нито се е оплаквал, нито пък е нападал ръководството. Предчувствал е, че няма да живее дълго. казва Борислав. Разкрива, че на семействата на загиналите е изплатена застраховката "Живот". Но това няма да им върне родствениците.<br /> <br /> Сестрата на Николай Михайлов - Маргарита, също се сринала след загубата на брат си. "Затвори се в себе си, не общува с нас както преди, повечето време си е вкъщи", твърдят нейни съседи в Крупник. Родителите им починали преди години. Останали само двамата. А сега Маргарита няма нито един близък до себе си. Христо Младенов от село Полена пък остави две деца сираци. 21-годишният му син Методи работи в цех за пелети в Симитли, а 9-годишната Лора е ученичка. Съпругата му Василка се труди в шивалня в Благоевград. Никак не им е лесно, но не се оплакват.<br /> <br /> Стискат зъби, тъгуват за Христо но продължават напред, разкриват комшии. Асен Стойнев от село Полето също остави сина си сирак. "Мъката е за близките им. Поговорката "Кучетата си лаят, керванът си върви" в този случай звучи така: "Миньорите си гинат, рудникът си работи. Не е за говорене. Лека им пръст на момчетата! Господ да дава кураж на близките им да не се предадат!", ридае възрастен мъж, който е бивш миньор и съсед на Младенови. /БЛИЦ<em> </em>