Готвите се за море през септември? Дебне ви ужасна опасност

Септемврийското море е рай за закъснелите отпускари. Тази година заради дългите жеги водата още е много топла, бурните ветрове секват и морето става гладко като тепсия, съобщава "Труд".

След две седмици мъки заради високите вълни и следващия ги мъртвак, спасителите във Варна си отдъхват. Североизточният вятър, който вдига високи вълни, утихна и по вишките вече се вее не червен, а жълт, а някъде дори зелен флаг.

Въпреки че ивиците още са пълни с народ, постовете са разредени и по двама души бдят на 15, вместо на 25 вишки.

„Макар че морето се кротва, плуването през септември също крие рискове. Най-големият са едрите медузи, които превземат крайбрежието в ранна есен. Още не са се появили, но ги чакаме тези дни.

Те не са като малките бели майски медузи – лилави и охранени са. Опасни са най-вече за очите, затова всеки плувец трябва да носи очила“, обясни главният спасител на варненските ивици Георги Есов.

Доайенът си припомни, че като млад имал опасна среща с такава голяма медуза. Парнала го по окото, докато плувал навътре в морето и загубил ориентация за около половин час.

„Ако човек се паникьоса, може и вода да нагълта при такъв инцидент“, предупреждава Есов.

Иначе черноморските медузи не са опасни за живота. И двата вида, които излизат на крайбрежието – малките Aurelia aurita и достигащите до 60 см Rhizostoma pulmo, наричани още белодробни медузи, могат да причинят дискомфорт, но не и тежко увреждане на здравето.

Мешестите отделят слуз с три вида токсини, които предизвикват зачервяване на кожата, сърбеж, понякога и алергични реакции. Засегнатото място веднага трябва да се промие с морска вода, докато се отстрани слузта, а после да се подсуши.

Миенето с вода от чешмата обаче дава обратен ефект, предупреждават плажните медици.

Посетителите на градските ивици във Варна могат да разчитат на безплатната им помощ чак до края на септември увери началникът на ДКЦ 1 „Св. Клементина“ д-р Иван Иванов.

Това лято екипите са имали повече работа с пострадали на брега, отколкото в морето. Помагали са на много слънчасали, хронично болни, ужилени от насекоми и получили различни травми.

Тъй като градските плажове са предпочитани от местните пенсионери, в пунктовете час през час идват възрастни плажори да си мерят кръвното без пари. Този сезон е имало и куриозни случаи.

Туристи по бански, въоръжени със сини здравноосигурителни книжки, настоявали да се прегледат на пясъка на аванта, вместо да отидат в поликлиника. „Трудно разбират, че нямаме право да извършваме такава дейност, както и да пишем рецепти. И за това много често ни търсят“, коментира д-р Иванов.

В края на сезона и той, и шефът на спасителите са категорични, че плажуващите стават все по-некултурни. Хипертоници се пекат по обед, бабаити се хвърлят в прибоя след 2-3 бири, родители зарязват малките си деца си сами във водата и на пясъка, докато хапват в плажните кръчми.

И масово – българи и чужденци, не спазват флаговата сигнализация.

„Нямаме права да ги санкционираме, единственото ни оръжие са свирките“, не крие разочарованието си Георги Есов. Той споделя, че няколко пъти това лято колегите му били принудени да играят ролята на бавачки на загубени малчугани.

Последният случай бил в първите дни на септември. Спасителите приютили хлипащо мъниче. Докато разсеяните му родителите дойдат, минал повече от половин час.