Изумителната история на кучето Барни от Бургас, което се загуби, а месец по-късно... ВИДЕО
Марияна и съпругът й отглеждат почти 11-годишното животно от мъничко кутре
Изумителна история за това как стопани намериха изгубеното си куче след месец, след отчаяно търсене и решение да осиновят нов домашен любимец, съобщава Нова телевизия.
Изумителната история на кучето Барни от Бургас обаче се оказва изключително интересна случка със сюжет, достоен за блокбъстър.
Марияна и съпругът й отглеждат почти 11-годишния Барни от мъничко кутре.
„Всеки му се възхищава, защото той е голям пазач. Пиле не дава да прехвръкне тук. Нито се е разболявал, аз си го пазя много. Давам му лекарства, непрекъснато, ако нещо усетя, че го боли. Като бебе го гледам”, разказва Марияна.
Барни живее в двора и никога не е напускал дома си. Около Коледа обаче любимецът на семейство Цоневи изчезва. Първоначално Марияна подозира че е избягал, увлечен по някоя женска четиринога, или е бил изплашен от фойерверки. Отхвърля мисълта да е откраднат, защото имал лют характер.
Месец по-късно, в началото на обичаен работен ден, международен екип от пристанищни работници на фирма от терминал „Изток 2” на Порт Бургас съзират край корпуса на кораб в морето бедстващо куче.
„Беше студено утро, а ние бяхме на пристанището. Няколко човека видяхме кучето във водата. Използвахме нашата подготовка и се захванахме да спасяваме кучето”, разказва Бен Нилсън - пристанищен работник.
За екипът служители в частната фирма, оперираща на Порт Бургас, спасителната акция е перфектна реална тренировка. Те вадят премръзналия и почти обездвижен Барни, завиват го с термоодеяло и го връщат към живота.
„ То беше премръзнало, въобще не можеше да плува, държеше се с устата за самия кей имаше едно желязо стърчеше и то просто всеки момент можеше да потъне. И ние сме тренирани, ако попаднат хора зад борда, ситуацията е пак почти същата”, заяви Димитър Златев, който също работи на пристанището.
Седмица по-късно, макар все още слаб и объркан, Барни вече се разхожда из пристанището, обгрижван от спасителите си. Решават да го занесат в общинския приют, където може да намери нови стопани. Барни е приютен, макар да е агресивен и недружелюбен с екипа в приюта. Докато седмица по-късно, в мразовита съботна сутрин семейство Цоневи не пристигат в приюта, за да търсят нов домашен любимец, който да замести Барни в сърцата им.
„Колебаеха се между две животни и тръгнаха да разглеждат по клетките. Мъжът се спря до определена клетка и не мръдна, просто застана там и не мръдна”, спомня си Денка Ванева, служител в общинския приют.
Марияна открива своя Барни или Барни е имал щастието да бъде открит от своята Марияна. Впечатляващата историята на черното четириного пленява работниците от пристанището, служителите в приюта и десетки бургазлии. И до днес Марияна не разбира как Барни е попаднал в морето.
„Бог ми го върна, защото видя колко много плаках. И на всички казвам, които срещам, да знаете има Бог и вярвайте, защото аз толкова много се молих”, споделя Мариана.
С късмет, освен Барни, се оказва още едно четириного, което Марияна осиновява. Щастливата жена си тръгва от приюта със своя Барни и новия домашен любимец - Цезар.