Като в приказките: Улових женски шаран, целунах го и го пуснах!

Десеткилограмов шаран  е една от  най-големите риби, които зам.-кметът на пловдивския район „Централен“ Тошо Пашов е вадил за  52-годишния си въдичарски стаж. Късметът го е сполетял на водоема до Труд, където  хвърлил царевица за захранка.

„Половин час с моя приятел се борихме да извадим шарана. Беше толкова едър, че не можеше да влезе в кепчето“, спомня си рибарските вълнения инженерът. „Оказа се, че шаранът е женски и предстоеше да хвърля хайвер, затова се снимах с него за спомен, целунах го и  пуснах обратно във водата. Също като Златната рибка от приказките. Само че не  поисках нищо, освен да порасне още и да множи потомството", разказва рибарят пред "Марица".
 
Във водоема  имало и 30-килограмови чудовища. "Бяха дошли белгийци, също вадеха много едри шарани и ги връщаха обратно - европейска работа!",  не крие възхищението си Пашов. Ядосва се, че по-късно алчни мрежари вандалски са изловили до шушка голямата риба във водоема. 

„Бракониерите са най-голямата напаст, много по-вредни са и от кормораните, защото в мрежите им  попада и дребна риба, която не става за консумация и те я хвърлят“, възмущава се зам.-кметът. Някои пък  пускали ток, а след това събирали убитата плячка. 

Риболовът е абсолютен релакс за Тошо Пашов, който през целия си съзнателен живот  се е занимавал със строежи, а от няколко години е заместник -кмет. Според него не е важно дали ще хванеш риба, по-важно е да си сред природата, на въздух,  без телефони и ангажименти. 



За пръв път е хванал въдица, като е бил на осем години. По онова време нямало мобилни телефони  и таблети.  През лятото дечурлигата търчали навън по цели дни, ритали топка, обикаляли по Марица. Веднъж големите момчета го закарали на реката, дали  му пръчка и от онази тръпка рибарлъкът се е превърнал за Тошо Пашов  в същинска страст. Пък  и в онези години Марица гъмжала  от  риба - кефал, мряна, чаушан.  „И такива въдици нямаше, каквито се хвърлят сега. Бяха обикновени тръстикови, но пък без улов никога не сме се прибирали“, спомня си рибарят. 

Зам.-кметът има у дома  над 15 въдици - различни  за всеки риболов.  Обяснява, че сполуката се дължи на много техники, а риболовът е цяло изкуство. И за всяка риба си има чалъм. Кефал се лови на по-къса пръчка, най-много три метра, с лек връх и лека плувка, а щуката - на по-дебела, с метални поводи, за да не може да прегризе влакното. Хваща се на жива рибка на малка дълбочина. 

Зарган кълве на блатен червей. За тази морска риба най-добре е да се ходи в края на септември-октомври, в шест часа сутринта. Лови се от скалистия бряг, като се хвърля  бомбарда. Тя се  прави от куха  тапа от пластмаса със стъклено топче, което се пълни с вода, влакно, като към това сложно приспособление се добавя и специална кукичка. 

Пашов  предпочита българското Черноморие пред риболова в Гърция. И  твърди, че нашата морска риба е по-вкусна, особено тази година,  и не е толкова суха.  „Морето ни е два пъти по-безсолно, отколкото Бяло, Средиземно или Егейско“, обяснява въдичарят. 

През това лято  зам.-кметът е направил  четири-пет излета на Китенската река и всеки път се е връщал с 20-40 морски кефала. Кълве на морски червей, който трябва да намериш в пясък, където се разбиват вълните, съветва  инженерът.

Разправя, че най-много кефал има в Китенската река през пролетта. Тогава водите са високи и  реката се отваря към морето.  Влизат цели пасажи, примамени от по-богатата храна. Затова  месото на кефала е по-вкусно. 

Тошо Пашов обаче отбелязва, че сполучливият сезон се дължи най-вече на неговата съпруга Донка. Не е запалена по риболов, но тази година  му подарила за рождения ден на 9 март надуваема лодка, доставена от Украйна. Донка и двете му деца  я намерили в нета с 30 процента по-евтино от тези в България. Платили и получили пратката с куриерска поща. „Благодарение на тази лодка  ми вървеше все наслука“, смее се зам.-кметът. 

За паламуд Тошо Пашов  не ходи. „Тази риба се въди  в открито море и трябва да имаш голяма, стабилна лодка с мотор, иначе е опасно. Но от скалите се хваща хубав сафрид, зарган  и чернокоп“, разсъждава въдичарят. 

Другата му гордост е 5-килограмовият сом. Уловил го е в язовира до село Оризово. За един ден, когато е свободен, отпрашва на Брягово, Сърнегор, Дюлево - селото на родителите  му, на Батак, където тази есен давал едър костур. 

Порасналите син и дъщеря на заместник-кмета не си падат по страстта на баща си. Пашов мечтае един ден, когато има внук, от малък да го „зариби“ с хобито си. Радва се на  французойчетата  Алекс и Никола, които през ваканцията идват с родителите си на гости в Пловдив при Пашови.  „Обичат да ходят за риба.  Алекс е особено усърден, като траперче, и от него ще стане голям рибар“, хвали момчето  зам.-кметът.  Приятелското семейство живее в Париж и няма възможност да мята  въдици.  Французите обожават и  прочутия български розов домат, каквито отглежда бащата на Пашов. 

През зимата се гласи за ходи за щуки. Това е сезонът за хищни риби. „Те са по-активни в студа, а другите от типа шаранови рядко кълват, защото от ниските температури им спада метаболизмът“, обяснява Пашов. 

За по-сигурно е прескочил до морето и е напазарувал паламуд, чернокоп и сафрид. Иначе на  Никулден по традиция ще се съберат при родителите му, тъй като сестра му Нина е именичка.  „Майка ми поиска да  купя голям шаран, за да го напълни с ориз, орехи, стафиди и подправки. Става много вкусен“, описва хубавия семеен празник Тошо Пашов.
 
Печена със зехтин
Вкъщи предпочитаме риба, изпечена на скара, казва Пашов.  Слага се малко сол, омазва се със зехтин, след което се пече.  Става по-полезна и по-вкусна, отколкото пържена, твърди Тошо Пашов.  От зехтина рибата поема вкус на маслина. Паламуд и чернокоп  също са по-подходящи за скара. Сафрид е суха риба, затова е по-добре  да се изпържи.