Кипърецът, прегазил и убил крадец край Пловдив, разказа страшни неща
61-годишният Димитракис Пирилис подал над 500 жалби в полицията
61-годишният кипърец Димитракис Пирилис, който прегази и уби мъж в Болярино след кражба – разочарован от полицията, прокуратурата и дори от местната власт.
Припомняме, че на 11/12 май 2019 г., в землището на село Болярино, в местността „Крушака“, при управление на товарен автомобил, марка „Форд Рейнджър“, по непредпазливост е причинил смъртта на Петър Гаджанов, на 30 години. Преди две седмици Димитракис бе осъден на 1 година и 4 месеца условно. Той призна вина и делото приключи за 2 часа.
Дни след като чу думата „виновен” Димитракис Пирилис се срещна с репортер на TrafficNews. Кипърецът разказа цялата си история и макар да е разочарован от законодателната, изпълнителната и съдебната власт, е категоричен, че не иска да напуска България. Макар да живее в страх за живота си и постоянно да поглежда зад гърба си, Пирилис е инвестирал милиони във фермата си и трудно би се разделил с бизнеса си.
Димитракис е родом от Кипър. През 80-те той е бил полицай, но се отказал от професията заради семеен бизнес. Фамилията притежавала земя край морето, на която построили ресторант. През 2000 година обаче, неразбирателство в семейството става повод Димитракис да напусне родния дом.
„Братята ми искаха да продаваме. Аз бях против и се скарахме. Освен с ресторанта се занимавах и със земеделие. Имахме земи, отглеждахме прасета и други животни. През 2002 година реших да инвестирам в България. Дойдох тук в Болярино, защото почвата е благородна. Закупих на търг над 100 декара земя. Реших да отглеждам добитък – крави, за земята да сея за храна на животните.
Стартирах бизнеса си с близо 600 крави. Имах коне и овце. Наех работници, закупих и техника. Не минаха и няколко години и започна мощ тормоз. Междувременно продадохме ресторанта в Кипър и аз получих 1 милион евро. Всичко налях във фермата”, започна разказа си Димитракис.
До 2008 година всичко е вървяло нормално, но с разширяване на бизнеса на Пирилис започнали и неговите мъки. Не е имало седмица без да бъде извършена кражба от фермата му. От кокошки до крави и дори техника, акумулатори и инструменти.
„Кандидатствах по програми на фонд „Земеделие” за субсидии. При една от проверките обаче ме глобиха със 100 хиляди лева, тъй като две от кравите ми бяха откраднати. Инспекторите търсеха точен брой на животните, но те не отговаряха по списък. Не ги интересуваше, че съм обран. Принудих се всеки ден преди и след паша да броим кравите.
Една вечер обаче, вече в тъмното, видях кравите навън. Отидох да видя какво става и в далечината непознати бягаха в нивите. Набезите бяха ежедневие, подавали сме стотици жалби до полицията, но нищо. Нито кравите бяха намерени, нито бяха арестувани крадците. Няма да забравя при една от поредните ми жалби, разследващите ми казаха, че „ще пия една студена вода”. Години наред кражби, загуби за хиляди левове, а в последствие и в земеделието настъпи криза.
Изкупуваха млякото за 50 стотинки и търпяхме изключителни загуби. Не можехме да си позволим охрана и видео система. Бизнесът не вървеше. Освен крави, крадяха и прасета и овце. Над 1000 животни са откраднати и от 15 години съм подавал повече от 500 жалби”, разказва Димитракис.
За всичките посегателства кипърецът действително е пил по една студен вода. Само две от кражбите над фермата му са приключване с установяване на виновникът и осъдителна присъда. Оказва се, че и в двете кражби авторът е един и същ и по лошо стечение на съдбата е бил на Петър Гаджанов – мъжът прегазен от Димитракис.
„На 9 май ми липсваха 5 крави. Реших сам да дебна кой е крадецът. Дежурих няколко вечери в заслон до обора. На 11 срещу 12 видях четирима да нахлуват в имота през моста до магистралата. От там те се запътиха към стопанската постройка, отрязаха оградата и отидоха при кравите. От там отведоха 5 крави – две вързани за главата и три ги бутаха. Тихо се върнах и се качих в колата.
Без да пускам фаровете се върнах, виждайки ги светнах светлините, за да ги видя. Те обаче побягнаха в различни посоки. Тръгнах след тях. Навлязох в нивата с люцерната, минах канала и продължих навътре. Оглеждах се наляво и надясно, за да видя кой е крадецът. В един момент чух удар и един вик „а-а”. Мъжът се удари, докато се кри.
Аз не излязох от колата, защото ме беше страх колко хора има там и дали не са въоръжени. Отидох в стопанството и повиках помощ на телефон 112. Първо дойде линейката, а чак след 3 часа и патрулка. Имаше разследване и се установи, че мъжът е починал.
Аз го познах, защото през 2012-2013 година същият ми задигна 12 крави. Осъдиха го, лежа в затвора 2 години и само 2 месеца след това, пак влезе в имота ми и открадна 8 коня”, допълва Димитракис.
Кипърецът допълва, че всички крадци, засечени в имота му са местни хора от Белозем, Шишманци и Болярино. Фермерът се съмнява, че ромите са свързани помежду си и се ползват от протекциите на местни полицаи.
„Според мен са в комбина, тъй като всеки път съм съобщавал кой са крадците, къде е добитъка – предимно по ромските махали на Пловдив, но никой не взима мерки”, съмнява се Пирилис. Той дори е описвал и цялата схема за кражба на животните.
Добитъкът винаги е бил задиган през нощта. Апашите режат мрежите или бутат цялата ограда. Едно по едно се вадят животните и се прекарват през нивата. В края на имота има мост, а след него бензиностанция. Именно там трафикантите паркират бус, в който извозват добитъка.
След кървавия инцидент в 2019 година животът на Димитракис се е променил, но кражбите и за ден не са спирали.
Кипърецът е претърпял редица загуби – прекратени договори към фонд „Земеделие”, намален капацитет на животни, ниска продукция. Наложило се да се раздели с работниците му, както и част от добитъка.
Освен това от фермата му са продължили да изчезват животни. Последната кражба е от края на ноември, когато са задигнати муле, кон и 5 магарета. Пирилис обаче е влязъл в дирите на апашите и ги е хванал. Подаден е отново сигнал на полицията, пусната е жалба.
Не са малко и нахлуванията в имота на Димитракис и с цел отмъщение. След инцидентът с Петър Гаджанов, на няколко пъти непознати са убивали крави и коне.
„Според мен ме предизвикват. Убивайки без причина искат да ме накарат да оставам през нощта във фермата, за да пазя животните. Така ще съм лесна мишена – в тъмното и само с един удар да ме повалят. Мен ме е страх за живота си, за този на жена ми и за животните”, разказва фермерът. На 7 юни жена му е била нападната от близки на Гаджанов.
„Бяхме в Белозем, в аптеката. Вътре влезе жената и майката на въпросния мъж. Нападнаха жена му – скубане, ритане и юмруци в главата. Аптекарят затвори аптеката, повика полиция. Отидохме в съдебна медицина и след това подадохме сигнал в полицията. Нямаме информация какво става с жалбата”, каза кипърецът.
Освен страх за живота му, у Димитракис бушува и силна доза разочарование. На първо място спрямо към полицията. След всички жалби и оплаквания, той и бизнесът му остават незащитени. Пирилис е разочарован и от прокуратурата. Причината – обвиненията за катастрофата.
„По време на предявяване на материалите, видях обвинителния акт. Вътре обаче пише, че съм блъснал човека на републикански пътища. Ама как така, това е нива. Дори от фонд „Земеделие”, чрез скица на поземления имот, казва, че това е нива. Аз не се съгласих с обвинението, но по настояване на моя адвокат се съгласих да приема фактите по делото. Проблемът ми не е в присъдата, а за отношението. По време на делото, прокурорът разказа само за две кражби, а те са хиляди. Починалия ме е крал два пъти и това е доказано, но още колко пъти е влизал в имота, колко животни е откраднал? Проблем е и факта, че ще ми отнемат книжката.
Сега ще обжалваме административната санкция. Нужна ми е кола, тъй като с нея ще ходя по пазарите, да карам работници, да ходя по институции. Вързаха ми ръцете. Още нещо ме възмути. Получих призовка, че близките на убитият са завели дело срещу застрахователите, за обезщетение от над половин милион лева. Как може? Става дума за човек, който 17 години е лежал за кражби по затворите. Три пъти само мен е обирал. Нахлува в частна собственост, краде чужд добитък и накрая дело за половин милион. Освен това, инцидентът не е на път, а в нива. Тук отново в мен се възражда съмнението, че става дума за схема за пари”, категоричен е Димитракис Пирилис.
Много пъти той е мислил да напусне България, да изостави всичко и се прибере. Животните, стопанството и инвестициите за милиони го спират.
„Не мога да хвърля 20 – годишен труд така. Всичко с честен труд съм постигнал. Най-лесно е да взема една чата и да избягам, но кой ще поеме земята и бизнеса. Какво ще стане с фермата”, през сълзи сподели още кипърецът.
Мъките на Пирилис не спират до тук. През юни той е станал жертва на измама, която може да му струва дори и наказателно производство.
„През село минават постоянно търговци на животни. Така в края на юни. Предложиха ми кобила и аз я купих, като дадох 1500 лева. Прибрах коня, дори след 10 дни го оплодихме. Не минаха 2 седмици и продавачът се върна, за да си иска животното. Каза, че аз съм го откраднал и дори повика полиция. Интересно бе, че униформените много бързо дойдоха.
Обясних какво се е случило, но нищо. Кобилата я върнаха. В районното ме накараха да призная за кражбата, отказах и ме арестуваха. Аз поисках преводач, но нямало как полицията да плати за услугата. „Казаха ми, че колкото си търся правата, толкова ще ме мачкат”. Аз исках документ за ареста, но не ми дадоха нищо. Пуснах молба до началници, на директор на полицията в Пловдив и дори до Министерството на вътрешните работи. Нямам отговори на нито едно писмо”, каза пред наш репортер Пирилис.
По думите му подобни кражби е немислимо да се случат в родината му. А що се отнася до инцидентът с фатален край – Пирилис няма да бъде подведен под отговорност.
През последната една година, кипърецът се е простил с 24 крави. Той не може и да кандидатства за помощ през фонд „Земеделие”, тъй като не може да отговори на изискванията.
„На мен ми искат за тази бройка крави, да имам минимум два тона мляко. Не мога да отговоря на тези дажби. През последната година най-хубавите крави изчезнаха или са били убити”, каза Пирилис.
Той и жена му в момента живеят ден за ден. По думите му, ако е бил защитен и не е ставал жертва на постоянните набели, фермата му е щяла да бъде водеща в Южна България.
Освен стопанството, още имоти са ставали жертви на кражби. Димитракис е живял в двуетажна къща в покрайнините на селото. Докато е бил обаче във фермата, домът му е бил обиран и то не един път.
„Три или четири пъти са влизали в къщата. Последният път, освен че изнесоха всичко ценно, запалиха и дома ми. Сега живея във фермата. Закупих бившата фурна в центъра на Болярци, която пустееше. Исках да я превърна в заведение и към него пенсионерски клуб. Как да инвестирам в сградата? За няколко дни откраднаха цялата инсталация, металните решетки, тръбите и дори смесителите на мивките. Задният край е превърнат в тоалетна. Вратата не само, че е разбита, а и открадната”, завърши Димитраки.
Дали съжалява, че е заживял в България? Не, Пирилис не съжалява за нито един ден у нас. Той изпитва тъга и разочарование, както и чувство за дискриминация.