Колеги на загиналия редник Преслав Стоянов отново се събраха на гроба му, за да почетат паметта му
Тези дни се навършиха 13 години от смъртта на редник Преслав Стоянов от Силистра. Той, заедно с колегата си младши сержант Валентин Донев, загина на 3 май 2005 година по време на мисия в Ирак.
Днес, на Деня на храбростта и на Българската армия, отново си спомняме за рейнджъра от крайдунавския град.
За 13-ти път колеги и приятели от формированието, в което е служил Преслав Стоянов – 68-ма бригада "Специални сили", базирана в Пловдив, се събраха на гроба му, за да почетат паметта му. Майор Атанас Асенов е бил взводен командир на Преслав.
„Преслав го помня като един от най-отговорните войници, които аз познавам. Винаги беше готов да услужи и да помогне на приятел. Когато се поставяше някаква задача, преди поставянето, когато беше въпроса за обсъждането, се включваше с идеи. Беше градивен в критиката си. Но когато станеше въпрос за изпълнението вече на самата задача, не се обсъждаше нищо и безпрекословно изпълняваше абсолютно всичко. Един от най-добрите войници, които съм имал”, каза майор Стоян Асенов, заместник-командир на втори батальон от бригада "Специални сили – Пловдив.
„С Преслав бяхме в един взвод и в едно отделение в Ирак Като войник и професионалист мога да го опиша като отдаден на професията човек, който подкрепя другарите си, като истински воин”, заяви старшина Мирослав Рангелов.
Родителите на Преслав, Ваня и Йордан винаги се връщат в града край Дунава по това време на годината. За да отдадат почит на сина си и да си спомнят за живота преди и след неговата смърт.
„Преслав си беше буйно дете, после влезе в спортното училище и въобще като малък се занимаваше с лека атлетика. След което след време започнаха неговите успехи – да бъде награждаван с медали, но за съжаление, нещата стигнаха до една точка, както се казва – той загина. Имаше голяма перспектива пред него в спорта и после когато стана военнослужещ в 68-а бригада "Специални сили", там също беше много изявен спортист. И златни медали носеше на бригадата. И ако не беше станала този нещастна случка, той септември месец трябваше да замине в Америка на военно състезание по лека атлетика”, разказа майка му Иванка Стоянова.
„Как да ви кажа, аз не бях против, че отиде там, защото тук в нашия град няма развитие. Пък той млад и имаше хъс за всичко. И аз се радвах, защото знаех, че там ще постигне всичко, което е решил да прави. То не можем да го спрем – такъв е животът, никой нищо не знае какво ще стане. И накрая стана най-лошото за него – загина там. И не се върна вече тук. Това е”, сподели баща му Йордан Стоянов.
След смъртта на Преслав, родителите му оставят града край Дунава и се преместват да живеят в Пловдив. А майка му започва в работа в поделението, където е служил сина й. Поводът за промяната става един параклис.
„И тъй като ние бяхме основали вече фондация "Преслав Стоянов" те тогава – командирът Бригаден генерал Пламен Торлаков и полковник Шивиков тогава, просто проведоха един разговор с нас, че искат да направят този параклис и нашата фондация там да им помогне със строежа, с финансирането...
И така се озовахме в Пловдив. Все пак там и ми предложиха да работя, и трябва да ви кажа че не съжалявам, че приех работата, защото и с колегите съм…
Но как да ви кажа, в началото поне на мен ми беше малко трудно, защото всеки ден ги виждаш, колегите ги виждаш, става ти мъчно. Но вече с времето преодоляхме… специално аз преодолях тези препятствия и сега се чувствам много добре там в бригадата – работя си работата”, каза Иванка Стоянова.
Родителите ще се върнат в Пловдив. Край гробната плоча ще утихне. Ще останат само споменът и примерът.
„Но такава е нашата професия – това е кауза, на която съвсем съзнателно всички сме се отдали, всички сме се клели и всеки един от нас знае и осъзнава, че такъв може да е краят за всеки един”, заяви Старшина Мирослав Рангелов.
Освен фондация, днес на името на офицерски кандидат Преслав Стоянов има ежегодна награда, връчвана в спортното училище в Силистра, а закритата лекоатлетическа писта в града е кръстена на негово име.
Източник: bTV