"Малкият Париж" стана най-големият район в Пловдив

"Кючук Париж", известен още като "Малкият Париж" /в превод от турски кючук е малък/, вече трайно заема челното място по население сред шестте района на Пловдив. Според последните данни на ГРАО "Кючук Париж" към 15 март 2019 г. вече е пораснал до 83 031 души, изпреварвайки „Централен” с неговите 82 460 жители, пише "Марица".

Тази тенденция ще продължи, защото напоследък празните частни терени към Родопите масово се застрояват с хиляди нови жилища. Малкият Париж, известен до преди двайсетина години като бедняшки работнически квартал с бежанци от Македония и Западна Тракия, се превръща в доходоносна мина за предприемачи и търсено място за живеене както от страна на пловдивчани, които имат възможност да си построят къща в „Остромила” или „Беломорски”, така и сред преселниците от страната, напазарували апартаменти в „Оазис” и новите кооперации.

Невиждано строителство се вихри в стария ЖК „Южен” с олющените му панелки от времето на соца. Земите между бул. „Александър Стамболийски” и ул. „Поручик Въльо Стефов” до жп линията са реституирани през 90-те години, но голяма част от собствениците водели съдебни дела, за да си поделят наследството или изчаквали да си изтъргуват имотите за по-добра цена. В момента комплексът е окупиран от дузина кранове на разстояние един километър от клиниката „Света Анна” /бившия РУМ „Родопи”/, където една до друга се строят три кооперации, до Коматевско шосе, където преди няколко месеца отвори пореден супермаркет. Срещу него откъм Транспортна болница почти са завършени няколко жилищни сгради.

До пет етажа е вдигната жилищна кооперация при пресечката на бул. „Александър Стамболийски” и ул. „Асен Христофоров”. Инвеститорът е фирма „Луксъри Юг”. За строежа почти плътно са залепени още 7 етажа с рекламата на „Т-Строй 73”, която приканва да се купуват апартаменти. Само на десетина метра същата фирма усилено довършва още една кооперация, чийто възложител е „Алианто” ЕООД. Вероятно застроена ще бъде и старата спортна площадка пред панелката с номер 1115. До нея, срещу ДГ „Светлина”, вече е налят фундамент. Върху оградата са окачени рекламите на „Макс строй” и агенция за недвижими имоти „Кондор”. Има и офис за продажба на жилища на зелено.
Кореняците, населили комплекса през 80-те години на миналия век, престанаха да се бунтуват срещу хаотичното застрояване на една крачка от техните прозорци, след като първите протести претърпяха фиаско.

Частните имоти се бетонират до дупка, до последен сантиметър и се очаква проблемите с липсата на уличната инфраструктура и паркоместа да станат неразрешими. В ЖК „Южен” вече има вътрешни улици, ако така може да се нарече пространството от пет метра между старите и нови блокове, без никаква настилка, с кал и дупки. А войната за паркиране стига до рязане на гуми. Повечето от новите кооперации се строят без подземни гаражи и с крайно недостатъчни места за паркиране /един от примерите е с „Оазис - 3” и „Оазис - 4”/.

Може ли районен кмет да регулира този процес? - Не! Строителните разрешения за повечето от сградите са издадени от Община Пловдив. Район „Южен” одобрява максимум до пет етажа, и то когато преписките не са приключени от централната администрация. През 2018 г. в районното кметство са издадени 267 разрешения за строеж, включително и за такива малки обекти като навеси и гаражи. От тях 97 разрешения са за нови сгради. Най-малко още толкова строителни документи, сред които са и за "Оазис"-ите, са оформени в Община Пловдив.

Преди няколко години строителна фирма „Доверие”, чиито собственици произвеждат прочутите матраци „ТЕД”, даде пример как покрай частния интерес може да се инвестира в подобряване на градската среда. Многоетажната кооперация от затворен тип на бул. „Александър Стамболийски” има подземен паркинг и безплатни места за паркиране на открито. Вътрешната улица, която ползва целият квартал, е построена със средствата на този инвеститор.

Може ли кметството на „Южен” да реши проблемите с паркирането и улична мрежа? - Не! Тази година за ремонти и благоустрояване на целия район администрацията разполага едва с 321 000 лева. През 2018 г. парите за тези дейности бяха 416 000.