„Продавачът на лавката при входа на поликлиниката в Благоевград отказа да даде чашка или сламка за студения чай, който купих на детето си, оправда се, че нямал да ми развали 10 лв., и накрая не ми върна парите, като отказах поръчката”, гневна се оплакала във вестник „Струма” Зоя Кирилова, майка на 2-годишно момиченце. Ето какво разказала тя:

„Излязохме от преглед с детето, беше жадно и купих от лавката солети и студен чай. Поисках чашка или сламка, защото дъщеря ми не може да пие от бутилката, и магазинерът ми поиска 10 стотинки. Нямах дребни и подадох 10 лв. Детето вече плачеше, че не й давам да пие, а човекът на лавката ми се тросна, че нямал да ми развали, и ми върна банкнотата. Отказах покупката, подадох обратно солетите и чая и си поисках 2-та лева, които бях дала за тях, но той отказа да ми върне парите. Заяви ми да се жалвам където си искам, той ми е продал каквото съм поръчала.

Ядосана от грубото отношение, потърсих съдействие от Комисията за защита на потребителите, но ме препратиха към Комисията за защита на човешките права, които пък така и не си вдигнаха телефоните, но им изпратих имейл и се надявам да реагират.

Странно е, че на касовата бележка, която ми издадоха в павилиона, не е отбелязан нито един от закупените от мен артикули и всичко е под едно име „разни“.

За да успокоя детето си, което вече пищеше, седнах в заведение на няколко крачки, при болница ПУЛС. Продавачът не само не каза нищо, че отварям от друго място купена стока, но ми даде чашка без пари, тя струваше 5 ст., но нямах дребни да му я платя.

Та става дума за това, че ако искаш да си любезен, го правиш и не изисква голямо усилие да се отнасяш добре с клиентите. А че аз и близките ми ще спрем да пазаруваме от въпросната лавка, е повече от ясно“, категорична бе младата майка.

Репортер на „Струма“ потърси становището и на продавача, който отказа да каже името си, но потвърди историята, като подчерта, че детето пищяло още преди майката да пазарува от него. „Поръча каквото иска, дал съм го. Това е. Как да й върна парите?!“, каза мъжът, а за реакцията на колегата му в съседното заведение бе лаконичен „Имали – дали“.