Мината в Перник се зае с възстановяването на пътя до историческия Дивотински манастир „Света Троица“
Малцина знаят, че въпросният манастир и крепост на българския дух е бил изграден още през 10 век
Един от най красивите и важните манастири в българската история – дивотинската православна обител „Света Троица“ дълго време бе труднодостъпна както за вярващите, така и за хората, интересуващи се от българското минало.
Малцина знаят, че въпросният манастир и крепост на българския дух е бил изграден още през 10 век, но е разрушен по време на османското нашествие. Възстановен е през 1875 година, а негов чест гост и особен благодетел е бил не кой да е , а самият български цар Фердинанд Първи. Заради честите гостувания и щедри дарения на Царя, Дивотинският манастир е известен още и като „Царския манастир“.
По ирония на съдбата до иначе царствения и много добре поддържан манастирски комплекс дълго време се стигаше по път, който не беше особено „царски“.
От няколко дни обаче по пътя от с. Дивотино до Дивотинския манастир „Св. Троица“ текат усилени ремонтни дейности. Местните не знаят кой се е заел с благородната акция и на каква цена, за това ние се опитахме да научим.
Оказва се, че с възстановяването на пътя са се ангажирали от дружеството „Мин индъстри“ ,наследник на нещо също свързано с българската история - славната пернишка мина. Фирмата от гр. Перник в момента извършва добив на кафяви въглища в находище „Пернишки въглищен басейн“.
Според очевидци в благородното начинание са ангажирани голям брой тежки машини. В дейността участват няколко булдозера и багери. По възобновяването на пътя активно се трудят екип от квалифицирани работници, които са изпратени на място от въгледобивното дружество „Мин индъстри“.
Пътят от селото до Дивотински манастир „Св.Троица“ не е асфалтиран и е с обща дължина около 8 км. Ремонтните дейности , осъществявани от дружеството, стопанисващо находището „Пернишки въглищен басейн“, включват полагане на тръби за дренаж, както и насипване на пътя. Тежката механизация, тръбите за отводняване, както и горивото са изцяло за сметка на „Мин индъстри“. В историята наистина явно няма нищо случайно ,след като пътят до Царския Дивотински манастир се възстановяна от наследниците на тези, които също започват работа преди 130 години след царски указ- пернишките миньори.