Невероятни истории. 5 кг злато и 60 кг сребро не направиха щастлив Стефан Стойчев
Години наред се борих да си узаконя наследството от 5,2 кг злато и 60 кг сребро, които ми остави дядовият ми брат. Когато съдът ми ги предаде, нямах покой. За хората сигурно съм доволен и щастлив, но само аз знам какво нещастие са парите – трупаш, трупаш и акълът ти е зает с тях – как да ги опазиш. Това те изгаря отвътре и те съсипва“, разказва 77-годишният бивш офицер Стефан Стойчев.
За пръв път пред „Борба“ той разкрива историята си, която спокойно може да послужи за киносюжет. Стефан е единствен наследник на своя чичо, който още от малък го припознава за свое дете и го отглежда в тогавашните бедни години. Дядото е бил един от най-заможните хора в Златаришко и след смъртта си в края на 80-те години му оставя с официално завещание, написано собственоръчно пред нотариус, огромното количество злато и сребро.
„Дядо ми почина, дойде демокрацията и се почна години наред ходене по съдилища и събиране на доказателства. Едва преди няколко години получих пълни права върху наследството. Дядовият ми брат Димитър Щирков нямаше деца и ме взе, но като се разчу, че се е споминал, се изпонаявиха много „роднини“ и „близки“, ходихме по дела, множество графологични експертизи правихме и накрая съдът ми го даде“ разказва бившият офицер от Българската армия.
ЗЛАТОТО УКРИВАНО ДЪЛГИ ГОДИНИ В ДЕЛВА ПОД ОГНИЩЕТО
Бай Димитър Щирков имал няколко воденици, най-голямата била край Миндя. Стефан разказва, че всички го знаели като много предприемчив и пестелив човек. Според мълвата чичо му намерил турско имане, скрито във вадата на воденицата. Веднъж, още като юноша, чул баба си и дядо си да коментират историята, след което го предупредили да не разказва и да пази тайната. „Вадата е от Къпиново до Миндя. Явно през годините към намереното имане двамата възрастни са добавяли множество златни и сребърни пари. Дядо къташе всичко под огнището. Там имаше на около половин метър издълбана ниша, покрита с няколко плочи, и върху нея палехме домашното огнище. Никой близък или гост не подозираше какво има под огъня“, спомня си Стефан. Когато чичо му починал, броени дни преди демокрацията, оставеното му за съхранение завещание било отворено и обявено. „Тогава законите бяха такива, ако има ценности, ти търсят произход и най-често народната власт ти ги вземаше. Имах проблем – реално притежавах злато и сребро в огромни количества, но нищо не можех да го правя под угрозата да ме съдят. Допълнително се явиха и мними роднини и близки с претенции, защото мълвата какво е оставил се разнесе бързо“, продължава разказа си бившият офицер. За да предпази наследството си, той го вади от огнището и го закопава на друго място. Последвали дълги години дела, които продължили и по време на демокрацията. Накрая всичко приключва в негова полза, както се очаквало. Обект на съдебните спорове са и близо 100 дка в Златаришко. С комбинации от властимащи и лъжливи свидетелски показания обаче дядовите му земи са му отнети и тутакси препродадени, разказва Стефан Стойчев. Така от наследството му остава единствено златото и среброто. След приключването на сагата около правата обаче Стойчев нямал мира и спокойствие. „Не спях по цели нощи да мисля златото, въртях се в леглото си, час по час проверявах съкровището си. Непрекъснато го местех от страх да не разбере някой и да го открадне. Така три години. Разбих си съня, нервната система. Хората са казали: „Внимавай какво си пожелаваш!“. Мнозина си пожелават богатство, а после страдат… Бях като луд, психиката ми се разби. Накрая взех решение, че трябва да се отърва от него и продадох всичко“, спомня си бившият военен. С парите той си купува жилища във Велико Търново и в София, захваща и бизнес в Първомайци, където също купува имоти. Инвестира в кланица, но законите у нас се променят и обектът е затворен, защото се намирал в централната част. „Помагал съм на много хора. Последният случай отпреди дни е на една бедна жена, на която платих 3000 лв. задължения от бързи кредити. Тя даваше по над 50 на сто лихва върху сумите и щяха да й вземат всичко“, обобщава Стефан и допълва, че много години е таил тази история в себе си, но вече е във възраст, в която онова, което е в душата му, трябва да излезе наяве и затова потърсил „Борба“, за да разкаже историята си.
ЗЛАТОТО БЕЛЕЖИ ЖИВОТА НА БИВШИЯ ВОЕНЕН
„Това не е единственият случай, когато съм намирал или получавал злато. Аз съм роден в една махаличка – Козя река, край село Константин. Козарче бях. Тогава като ходех при чичо, той ме хареса, защото му помагах и все ми викаше „Нямам си деца, ти ще ме гледаш и аз ще се потрижа за теб“. Така и стана!“, разказва още Стефан. Като 5-годишен в района на Беброво той намира, докато е с животните, малко гърне с жълтици. Показва ги на свои по-големи приятели пастири, които го набиват и му ги вземат. Все пак лапва няколко монети в уста и успява да ги запази. Години по-късно, вече като възрастен и военен, се спуска да почисти геран в родното си село и в тайник също намира златни пари.
„НЕ ВЯРВАМ В БОГА И В ПАРИТЕ, СЛУЖА САМО НА КАУЗИ!“
„Не вярвам нито в Бог, нито в парите. През живота си съм служил само на каузи. На това ме научи ген. Добри Джуров, който бе служил с баща ми и заради него направи път в селото ни. Всъщност професията на военния е доста … миролюбива. Де факто сме работили, за да има… мир. Дали съм богат ли? Моето богатство са ми 10-те агънца и овцете, които гледам. Не ми трябват пари, имал съм много и не съм бил щастлив. Щастлив съм само с моите животинки“, обобщава наследникът на едно от най-големите съкровища, бившето козарче, а впоследствие военен, а сега щастлив пенсионер Стефан Стойчев.