Обраха "Славея на Добруджа" Галина Дурмушлийска (ВИДЕО)
Неизвестен извършител е проникнал в стара възрожденска къща собственост на известната народна певица от Добруджа и по настоящем котленка Галина Дурмушлийска. Колко широко трябва да си скроен и до каква степен да можеш да се поставиш над проблемите, за да ти е до песен в такъв момент. Когато всеки един би се завайкал притеснен от това, че не само са му окрали домът, но чужд човек е бил в личното му пространство. Ако в неговата светая светих, някой безскрупулен крадец е вандалствал, разбивал и трошил. За какво всеки един би си мислил и какво би искал да стори с извършителя на деянието. Всеки един? Галя Дурмушлийска е интересно изключение, някак невписващо се в стандартните разбирания и порядки.
Пред репортер на KOTELNEWS тя риторично запита: „11 години живея в този град, но не можах да Ви разбера. Нося толкова много любов и познание, но никой няма нужда от мен за да ви помогна. Изучавате песните ми в музикалното училище, но не ги преподавам… Обучавам българчета в чужбина, постоянно пътувам. Сега имам ученици в Кипър, предстои да преподавам и в Палма де Майорка на българчета. Може би един ден тези българи ще се върнат в родината си и с останалите тук ще плеснат с ръце и ще направят една нова България. Българите са обръгнали за духовна красота. Давам своя скромен принос за запазване на автентичността на този град, грижа се за поддръжката на три възрожденски къщи в Котел и правя всичко възможно да съхраня в тях онзи дух, с който се бори векът на високите технологии заличаващ непоправимо не само историята, но и самосъзнанието. Не съм котленка, добруджанка съм, но всички знаете какво ни свързва в годините назад и аз се стремя да го поддържам и пазя. Та по повод кражбата, питат ме познати, в Котел котленци крадат ли? Казвам им не, но откраднаха мъжа ми, но то това си е личен въпрос, явно тук на ниво любов се работи. Явно когато човек надживее личната си драма, после започва да й се надсмива”.
Попитана защо не е разстроена от случилото се, Галя с равен тон излива душата си като в песен. „ Бих плакала за неща които са загубени безвъзвратно в този живот и нищо не мога да направя за това. Някой откраднал вещи от къщата ми, да неприятно е, но има неща, които няма как да бъдат откраднати. Познанието и любовта към българската народна песен аз я подарявам на всеки. Това няма как да се отнеме ако не искаш да го дадеш, то няма количество, стойност и местостоене. Защо ли често се питам никой ли няма тук нужда от мен, защо навсякъде, а аз много пътувам, хората ми показват изключителна обич и гостоприемство…На този, който си е позволил да краде от къщата му казвам, че ако се беше обадил какво му трябва щях двойно да му дам, толкова съм давала и раздавала, не е това начина. Оставил си е лопатата и още два чувала за изнасяне, тук са. Счупил е огледалото, не се е харесал ли като се е видял в него???. Моля не така. Душевно съм толкова богата, че цял ден да крадат от мен няма как да ме ограбят. Господ толкова много ми е дал и само Той може да ми го вземе. Попитана от репортера на KOTELNEWS как ще се възприеме този репортаж от зрителите и защо ги занимаваме с някаква кокошкарска кражба, че на това отгоре и ограбената до такава степен не и пука, че чак си пее, г-жа Дурмушлийска обобщи: „ В момента ние си говорим като хора с вас. В последно време българина загуби способността да си говори. Просто така, да отидеш при някой и да си поговориш ей така човек с човека. Това липсва на българите, а това е вид терапия. С тези разговори, вие и тези които ме гледат ме лекувате. Всеки един за другия е лечител и учител. Всеки среща другия за да го научи и за да научи, да даде енергия и да получи енергия. Това е моята максима за живота. Галя разказа и за свое скорошно премеждие в центъра на Котел, където се е наложило да направи и малко панаир. Минавала покрай зеленчуковия пазар и видяла работник с мотика да сече кипарисите. Тя вдигнала шумен скандал това безумие да се спре и поискала да разбере кой е наредил това. Започнало прехвърляне на отговорност, а пред събралото се множество тя заявила, че ако си позволят да унищожат кипарисите, ще се облече в народна носия, ще извика национални телевизии и цял ден ще пее и плаче на това място за да се разбере какво се е случило. „Котленци , аз не можах да вляза във вашето общество. Дойдох да живея във вашия град и да дам всичките си познания, аз съм на възраст, в която имам много познания и съм видяла много неща и мога да бъда полезна на този град. Но когато никой няма нужда от мене аз си ги пазя за мен. Питате ме и и аз ви отговарям, на никой не държа сметка или най малко имам желание да поучавам някой. Който не иска да гледа, да си затвори телевизора. Така оставаш мъдър, иначе ако ме гледаш може да започне нещо тук горе да ти мърда, а размърда ли се става трудно. Когато си прост и не мислиш лесно се живее.
По улицата, в която не само времето бе спряло взе, че мина и един гражданин -Бай Иван Муцека. Той с изненада разбра за кражбата и не се учуди, че никой не е чул и разбрал. “То няма хора, кой да види и чуе, от където и да се огледаш празни къщи. Народа къде е. Младите са на всякъде по света и в Европа, но не и в България. Кой прокуди децата ни. Една фабрика няма вече в Котел. За 27 години така я направиха и натам отива, в Котел хора да няма. Който е останал тук или гине в немотия или е болен. Сутрин като излезеш само кучета срещаш. Хора няма…”
