Огромна трагедия! Жена загина на път за хижа “Тъжа” СНИМКИ
Тя е починала от измръзване, а приятелят ѝ е спасен
Жена загина от измръзване на пътя между хижа ”Мазалат” и хижа “Тъжа”, приятелят й беше спасен. За инцидента, станал в края на миналата година, разказва Стефан Иванов, главен експерт „Спортна база и туризъм“ към Община Севлиево и председател на ТД “Росица-Мазалат”, пише rositza.com.
Новината идва, макар и със закъснение, защото е още едно доказателство, че с планината трябва да се отнасяш с респект и уважение, че истинските планинари са хора с голямо сърце и душа, готови да помогнат, дори и с риск на живота си.
„От 16 до 18ч., движейки се по билото на планината, те се изтощават допълнително от ураганния вятър, от ледения дъжд и почти нулевата видимост. В 18 ч. усетили, че силите им са на ръба, звънят до х.”Мазалат” и молят за помощ някой да ги посрещне, защото са в критично състояние – жената е легнала на пътеката и не може да се движи. Хижарят Мирослав Петков, Христо Христов – Камбоджанеца и още едно момче от групата туристи се организирали и тръгнали да им окажат помощ.
Към 19.19 ч., чрез специално приложение на телефона, мъжът изпраща съобщение “Зов за помощ” с изписани координати на мястото, където се намират, което се приема и от хижаря на х.“Мазалат“.
За щастие в момента е имало покритие на телефона и интернет, и съобщението се приема, и от дежурния в централата на ПСС в София. Той е уточнил в кой регион са мъжа и жената, но тъй като това е на границата на района на габровския и севлиевския отряд, уведомява шефа на габровските спасители. Съобразявайки, че мястото е по-близо до севлиевския отряд, колегата от Габрово ми се обажда.
Това става към 19.30 ч. – информацията беше, че жената е с изкълчен крак и бавно се движат по пътеката на зимната маркировка. Веднага предупредих нашия отряд от доброволци, да имат готовност за акция. Чухме се с габровския колега, с който държим връзка и той ми каза, че е установил контакт с момчето, че са паднали на пътеката и очакват помощ.
В същото време Христо Христов – Камбоджанеца ми се обади по телефона, че заедно с хижаря и едно момче от туристите, са тръгнали да оказват помощ. Аз реших да комуникирам с него, защото знам какво може да стане в такива ситуации. Той ми каза, че метеорологичните условия в планината са много лоши, че вървят по пътеката на зимната маркировка, но има много заблуждаващи следи и не могат да определят кои са на двамата души.
Към 20ч. ги откриват – жената лежи по очи с включена челна лампа, а момчето било облегнато на нея. Ние бяхме готови да тръгнем, но предполагахме, че те ще ги посрещнат и ще им помогнат да се върнат в хижата. Чаках от Христо да каже дали има нужда от нас или не. Убеден бях, че ако мъжът и жената са в сравнително добро състояние, с тяхна помощ ще се придвижат до хижата.
После той ми каза, че жената е полумъртва и ще се опита да я съживи. Казах, че сме в готовност и тръгваме. Когато бяхме вече в с. Горна Росица, Христо ми съобщи, че жената е починала, че ще оставят тялото в планината, за да спасяват мъжа, който също е бил много зле.
Беше ужасяващо излизането до горе, защото нямаше никаква видимост, един от спасителите слезе и вървя пред джипа, за да показва пътя. В 22.55 минути бяхме вече в х.“Мазалат“, при тръгване в 21 ч. от Севлиево. След това започнах логистиката по случая – кога са тръгнали, какво са направили. Трябваше да се вземе решение какво да се прави с трупа, да се сваля ли или да се чака полиция.
Имаме ли юридическо право да свалим трупа? Това бяха много разговори със 112, със Централата на ПСС, с полицията. Дадоха ни карт бланш да свалим тялото до Лъгът. Половин час след нас пристигна в хижата и Георги Борисов, за да се включи в акцията. Предложихме на гостите, който иска да дойде с нас, защото се изисква физическа сила, но никой не пожела – гледаха ни и мълчаха.
Знаехме, че трупът е на час и половина път от х. “Мазалат“, но при нормално време. Тръгнахме от х. Мазалат“ в 1.15 ч., след полунощ. Имахме информация, че тялото на жената е до един стълб, на който е завързана жилетка. Намерихме стълба, но жилетка нямаше, вятърът я беше издухал. Помислихме, че може да е станало чудо, жената да е станала и да се е придвижила до подслон.
Търсихме тялото до 5.30 ч., изложени на студа, на вятъра и ледения дъжд. Въпреки много добрата екипировка, бяхме мокри, под въпрос беше и нашия живот. Към 6.44 бяхме на Лъгът. Тогава разбрахме, че момчето е било също неадекватно, когато са го открили.
По-късно аутопсията на жената е показала, че причина за смъртта е кръвоизлив в стомаха. От забавеното кръвообращение тя по-бързо е започнала да измръзва, легнала на пътеката и получила хипотермия“ – разказа подробности от спасителната акция Димитър Ножаров, секретар на отряда от доброволци при Планинско – спасителната служба в Севлиево.
Планинско – спасителната служба не е такси в планината
Въпреки че със снимки в Интернет двамата са демонстрирали, че са големи планинари, с модерни алпийски съоръжения, нито той, нито тя са имали голям опит, никога не са ходили на поход в тази част на Стара планина, съобщи още Ножаров.„Късно тръгване на поход, абсолютно недопустимо за зимно време. Не са се съобразили с лошите метеорологични условия. А те са учили групи деца на правилата при поход в планината, на толерантност и взаимопомощ, да не приемат Планинската спасителна служба като такси в планината. И точно на това, на което са ги учили, те не са го спазили“, определи основната грешка за трагичния инцидент Димитър Ножаров.
“За съжаление в последните години планинарската култура я няма. Българинът не знае как и защо да ходи в планините”
– допълни друга основна причина за този и други подобни инциденти Георги Кръстев, управител на х.“Мазалат“ и участник в спасителната акция.„Голяма част от гостите предпочитат да си купят едно шише скъпо уиски, вместо подходяща екипировка /едно уиски струва 100 лв., толкова струват и едни хубави ръкавици/, да отидат в планината, да го изпият, да се веселят цяла нощ и вместо да се върнат в домовете си отпочинали и заредени от чистия въздух и природата, те се връщат недоспали.
Това не важи за всички, но голяма част от туристите така разбират ходенето в планината. Хората на Запад отиват в хижите, но в 22 ч. всички лампи са загасени. Туристите са легнали и почиват, защото всеки го чака някакъв преход. За да тръгнеш, трябва да си отпочинал. И екипировките вече са по – достъпни, има и скъпи, но има и на по-ниски цени.
Когато тръгваш някъде трябва да знаеш къде отиваш. Трябва да седнеш, да прочетеш и да прецениш дали си готов за този преход или не, защото границата между живота и смъртта е много малка. Пак ще кажа, че липсва културата в планината и, според мен причината е, че е скъсана нишката още от детството. Вече ги няма планинските лагери, където децата имаха пряк достъп до условията в планината, но това е друга тема.
Туристите, независимо дали са отседнали в хижа или в къща за гости, трябва да се вслушват в съветите на местните хора, защото те не са да покажат повече знания от тях, а да ги защитят. В момента, в който усетят, че имат проблем веднага да потърсят помощ и да дадат точна информация за ситуацията.
Ако тези двама души бяха се вслушали в съветите на хижаря и другите туристи, да не тръгват в този следобед, при лошите метереологични условия, сигурно щяха сега да са заедно, с добри спомени от разходката в Стара планина.
Да, в планината се случват инциденти, но едно е да се катериш по скалите и да ти се скъса въже, да падне скала или да те затрупа лавина, а съвсем друго е да загинеш на един час път от хижата, по най-нелепия начин, особено когато 10 души са те молили да не тръгваш” – коментира Георги Кръстев.
Този инцидент, станал в края на миналата година, ни учи на много уроци. Правила на планината, които не трябва да пренебрегваме и не на последно място – героизъм на хора, готови да спасяват човешки живот, без да мислят за своя. В случая това са: Мирослав Петков от х.”Мазалат” – най-младият хижар в България, Христо Мазнев, Христо Христов – Камбоджанеца, Георги Кръстев – управител на х. ”Мазалат”, Димитър Ножаров – секретар на ПСС – Севлиево, Димитър Стайков, Иван Косев и Николай Ножаров.