Село Джулюница, прочуто като родното място на Котоошу и вдъхновение за емблематичната „Сладкопойна чучулига“ на Цоньо Калчев, всяка неделя се превръща в най-големия социален и търговски център в региона. Култовият битак обхваща главната улица, площада и пресечките им, привличайки десетки хиляди посетители от цяла Северна България. Тук цените са имунизирани срещу спекула, а пазарлъкът е задължителен ритуал.
Още в ранни зори предприемчиви дами демонстрират уникален модел за семеен бизнес: месят тесто за мекици и бухти директно в колите си, подавайки го през прозореца към димящите казани. В ерата на високите технологии това изглежда като културен шок, но вкусът е несравним.
Опашки се извиват и пред продавачите на пушени меса, домашни колбаси и занаятчийски хляб, където качеството е високо, а цените – наполовина на тези в големите вериги. Абсолютният фаворит на сезона обаче са туршиите, като бамята е безспорният хит сред купувачите.
За търсачите на антики Джулюница е истинска съкровищница. Тук могат да се открият военни бинокли, кортици, щикове и автентични униформи от миналото. Наред с тях се предлагат предмети на по 150 години – от фин порцелан до здрави „въшкарници“.
Специално място заема социалистическата носталгия: прототипи на прахосмукачки, радиоапарати от търновския завод и цели колекции от култовите списания „Дъга“ и „Млад конструктор“, които достигат цени до 500 евро за серия.
Община Лясковец и кметството в Джулюница се грижат за развитието на тържището. Наскоро в района бяха инвестирани около 100 хил. лв. за ремонт на настилките, отводняване и бордюри.
Тази инвестиция се отплаща бързо – хазната се пълни от такси, а местната индустрия процъфтява чрез платени паркинги и пълни къщи за гости.
Битакът в Джулюница е място за „шопинг и зяпинг“, където часовете минават неусетно между сергиите за зехтин и щандовете за косачки и семена. Димящите скари и мобилните пивници са задължителна спирка за всеки посетител.
Тук дискусиите за изкуствения интелект звучат нелепо – никоя машина не може да замени емоцията от личния контакт с местните зевзеци или аромата на прясно изпържена мекица. Това е място, здраво свързано с реалния живот, което превръща неделята в истински празник на народния дух.
