Пенсионерка от Враца, живееща в крайна мизерия се обърна към хората с молба за помощ. 71-годишната Петрана Каменова разказва, че е в безизходица и спешно се нуждае от помощ и подслон. Тя моли добри хора да й подадат ръка, тъй като от идния вторник е принудена да напусне последното си убежище и да заживее на улицата, пише "Конкурент".

Вече близо 6 години Петранка необезпокоявано се разполага в постройка в помпената станция във Враца, която дели със сина и снаха си... до онзи ден, когато получава писмо, че сградата е държавна собственост /на Затвора във Враца/ и трябва да я напусне доброволно в 7-дневен срок.

„Няма къде да отида, няма къде да живея. Отникъде нямам помощ, не получавам и пенсия. Дано поне някой се смили и ми дадат общинско жилище. На произвола на съдбата съм, така е цял живот, чудя се даже как още оцелявам“, жалва се Петрана и споделя, че орисията й е такава - трудна и сложна. Мъжът й починал още през 1985 г. в катастрофа и нямало кой да й помага за деветте й деца. Едно от тях по-късно починало, три дала за осиновяване, а останалите 5 вече са женени със свои деца, но не й помагат. Повечето от роднините й били починали и нямала никаква помощ. Оплаква се, че не взима пенсия, тъй като няма и година трудов стаж. Не получава и никакви социални помощи.

На въпроса как се изхранва, Петрана отговаря: „Събирам желязо и го продавам, някоя жена, ако ме викне, я гледам, пера или чистя и ми дават по някой лев за храна. И синът ми е безработен, ходи за стотинки да цепи дърва, но ние с него имаме дразги. Така живея –ден за ден“. По думите й няма никаква опция някой да се свърже с нея, тъй като никога не имала телефон. Все още могат да я търсят на помпената станция, или пред нея....