Пловдив потъна в скръб след смъртта на знаков лекар

На 5 март ни напусна един от знаковите лекари за Пловдив и страната - ортопедът д-р Личо Обрейков. Той е наследник на знаменития род Обрейкови, който има огромен принос за града ни в социален, икономически и образователен аспект, предаде "Марица".

Дядо му - Стефан Обрейков, е крупен индустриалец и основател на днешната Търговска гимназия, а баща му  - Обрейко Обрейков - създател на първия мострен панаир в Пловдив и страната, който дава основите на днешния международен изложбен и търговски център. В тяхна чест улица в кв. „Гагарин“ носи името „Стефан и Обрейко Обрейкови“.

Д-р Личо Обрейков е роден в Пловдив на 7 октомври 1931 г. Завършил е Първа мъжка гимназия. Навремето баща му не разрешил той и брат му да учат в Търговската гимназия, за да не се ползват с привилегии, а да са на равна нога с останалите ученици.

След като завършил средното си образование, Личо мечтаел да следва право. Тогавашната ОФ организация обаче издавала бележки само за кандидатстване за медицина и агрономство. Принуден да избира, той се изучил за лекар и до последно е всеотдаен на благородната професия. Мечтата му обаче претворява внукът му Величко, който наскоро се дипломира като юрист.

Докторската си кариера д-р Обрейков започва в Бургас, после се мести в Пазарджик, а след това - в Пловдив в Отделението по ортопедия и травматология към бившата Държавна болница, където се пенсионира. Той е известен като един от най-добрите за времето си специалисти по горни крайници. Има защитена дисертация и две специалности - „Ортопедия и травматология“ и „Костноставна туберкулоза“. Приживе казваше, че заради репресивния тоталитарен режим, който е преследвал и потискал фамилии като неговата, не е успял да се издигне в професията.

През 1999 г. д-р Личо Обрейков е избран за член на борда на директорите на Международен панаир Пловдив, където достойно защитава честта на фамилията и работи за благото на институцията. Често неговите управленски решения били одобрявани от Министерството на икономика, за разлика от самия борд. Когато Пловдивският панаир е включeн в cпиcъкa зa пpивaтизaция, за което д-р Личо Обрейков е върл противник, той е изваден от борда на директорите.

До сетния си дъх д-р Личо Обрейков милееше за сътвореното благо от дедите си и искаше то да се помни от поколенията. Преди няколко години издаде книга, посветена на рода Обрейкови. Подготвяше и второ разширено издание, но не успя да го завърши.

Затвори очи с огорчението, че Търговската гимназия така и не се именува на създателя ѝ Стефан Обрейков. По случай нейната 100-годишнина през 2010 г. Стефан Обрейков бе удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Пловдив“, а името му е само на паметна плоча на фасадата на гимназията.

Живя, за да остане в Пловдивския дух

По повод кончината на д-р Личо Обрейков една от братовчедките му написа във Фейсбук трогателен пост. Публикуваме без съкращения:

"Живя д-р Личо Обрейков, за да остане, да остане в мен, в теб, в нас, със своя дух,  в Пловдивския дух.

Дух и душа, за да живее с града, тракийски или морски. Наследник на родове велики от геройската Клисура до римския град, Обрейковият род градил, създал града и своя принос Докторът дал.

Докторът с голямо  Д  в изпълнение на клетвата Хипократова, посветен и на делото Бащинско да пребъде.

Не остави нищо, защото ти си още жив и ще бъдеш  вечно жив. Жив в сгради, жив в дела, в разказани житейски анекдоти, жив в музиката на твоите струни, жив в делата човешки и културни, жив по Пловдивските друми. Жив във всичко, което ти гради и надгради,  пример за наследник с Величко име, пример за мен, за теб, за всички нас!

Вечна памет на теб, д-р Личо Обрейков, с дълбок поклон! В днешния ден опростен си ти! Бъди светец!        

Братовчедка Ива Иорданова и наследници семейства Гаврилови."

Стефан Обрейков - крупният индустриалец, търговец, меценат, основал Търговската гимназия

Коренът на рода Обрейкови е от Клисура. След потушаване на Априлското въстание фамилията бяга от нашествието на башибозуците и се установява трайно в Пловдив. Останал глава на семейството, 15-годишният тогава Стефан Обрейков (роден на 9 март 1861 г.) започва да работи като абаджийски чирак в една работилница, междувременно посещава и килийното училище. Запознава се с момче, което работи при грък, който доставя в Пловдив газ за осветление.

Момчето ги свързва и Стефан започва да работи за него, а след това му става съдружник. Заради проблемни доставки на газ от Одеса заминава, за да контролира процеса на място, и остава няколко години. Междувременно основава там и своя фирма.  По време на престоя си в Одеса успява да завърши висше образование в Търговски университет със специалност „Финанси и счетоводство“.

Стефан Обрейков се връща през 1884 г. в Пловдив и с първоначалния си капитал основава едноименната си фирма за търговия със захар, ориз, чай, кафе, сапун. Търговията се разраства и през 1893 г. той открива химическата фабрика „Май“, в която се произвежда първото българско синьо мастило, а след това - черен туш, червен восък, лепило и др.

На Първото българско земеделско промишлено изложение - предшественик на днешния панаир, мастилото е наградено със златен медал. Скоро след това младият предприемач става акционер във фабриката за сапун и масла „Камбана“ в Бургас. Преди да се прибере в Пловдив, там развива и бизнес с недвижими имоти. След като се връща под тепетата, наема дюкян на ул. „Княз Богориди“.

Между него и дъщерята на собственика - Елисавета, пламва любов и двамата се женят. Стефан изкупува и съседните дюкяни на същата улица и на тяхно място вдига модерна за времето си къща с противоземетръсна шайба.

Наред с предприемачеството си Стефан Обрейков упражнява и активна обществена и меценатска дейност в Пловдив. През 1902 г. е избран за подпредседател на Пловдивската търговско-индустриална камара. Осем години по-късно става неин председател и я управлява  в продължение на два мандата, а след това е избран за неин почетен председател.

В търсене на нови бизнес предизвикателства през 1917 г. Стефан Обрейков основава с още петима съдружници Тютюнева банка, а 2 години по-късно - Тютюнева фабрика „Левски“. По-късно сградата е отчуждена и съборена, а на нейно място построен сегашният Дом на културата „Борис Христов“.

По инициатива на Стефан Обрейков и с лични негови дарения се създава Столарското училище - днес Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“. По онова време в Пловдив имало много фалити на фирми и дефицит на счетоводни кадри, а предприемачът искал градът да се развива като мащабен индустриален център. За тази цел той открил и практическо средно училище „Стефан Обрейков“ с тригодишен срок за обучение. Целта била за кратък период да излязат голям брой счетоводни кадри.

Като председател на Пловдивската търговско-индустриална камара първата задача на Стефан Обрейков била да издейства създаване на търговско училище в Пловдив. Това постигнал благодарение на личните си връзки и приятелство с тогавашния министър на търговията и земеделието Андрей Ляпчев, но средства за строежа не достигали. Заради високия авторитет на Обрейков тогава доста търговци и занаятчии в Пловдив развързали кесиите си за професионалното школо. В първите години то се помещавало в къщата на д-р Византиус в Стария град (до сградата на АМТИИ), която Стефан Обрейков наел. Поради неудобното разположението на стаите по-късно училището се преместило в сградата на Апелативния съд, който тогава заседавал на улица "Лейди Странгфорд".

Няколко години по-късно Пловдивската община дава терен от 8400 квадрата в югозападния край на Бунарджика, където днес се намира ​достолепната сграда. Проектирането  е извършено през 1921 г. по нареждане на Стефан Обрейков, който дарява за сградата крупната за времето си сума от 150 000 златни лева. Строежът започва през 1926 г., а първият випуск влиза на следващата година.

Всяка година до смъртта си на 18 март 1940 г. Стефан Обрейков давал големи суми за издръжка на Търговската гимназия и духовия оркестър към нея, както и за стипендии на отличниците. По време на войната изплащал от собствения си джоб и заплатите на учителите. Големият индустриалец влиза за кратко в политиката. През 1920 г. е избран за народен представител в 19-ото Обикновено народно събрание. Преди това е бил помощник-кмет на Никола Чалъков и на Христо Данов, а при кмета Манчо Манев - общински съветник. Последната воля на Стефан Обрейков изпълнява синът му Обрейко. На 9 септември 1940 г. той открива фонд към БАН и дарява 500 000 лв. Средствата са за подпомагане на бедни ученици, както и за хора с принос в науката и образованието.

Д-р Обрейко Обрейков създава Пловдивския панаир

Своята щедрост,  бизнес и предприемачески нюх Стефан Обрейков предава на сина си Обрейко, който се ражда на 7 юни 1891 г. в Пловдив. Той получава висшето си образование във Франция. В Монпелие завършва право и финанси, а в Париж - търговия. Защитава докторати и по трите специалности. След като се връща в България, двамата с баща си работят в тандем и през 1936 г. създават под тепетата фабрика за консервиране на плодове и зеленчуци.

Вдигат и фабрика за производство на червен пипер, който освен в Европа, се изнася в САЩ, Египет и др. Фамилията дарява крупни средства не само за Промишленото училище, но и за сградата на Търговско-индустриалната камара, където днес се помещава Съдебната палата на бул. "Шести септември“. Част от земята, върху която е построена, е дарена от Стефан Обрейков.

Една от големите заслуги на Обрейко Обрейков е извоюване на международно признание на Пловдивския панаир. „Идеята дошла след едно посещение на мострения панаир във Франция, а времето съвпаднало с Голямата депресия (1929-1933 г.). С оглед излизане от тогавашната криза в България баща ми решил да направи изложение в Пловдив, а годината била 1930-а“, разказа приживе за „Марица“ д-р Личо Обрейков. Първият панаир в Пловдив се провежда през 1933 г. Експонатите са изложени на различни места - в сградата на Занаятчийското училище, в Търговската гимназия и в няколко тютюневи склада в посока Централна гара. 

Зараждането на панаира датира през 1892 г., когато под тепетата се открива Първото българско земеделско-промишлено изложение. Павилионите били разположени на площ от 90 000 кв. м в сегашната Цар Симеонова градина. Имало е участници от 24 държави. Българските изложители показвали успехите си в копринарството, винарството, тютюнопроизводството, текстилната промишленост, производството на етерични масла, кожухарството, растениевъдството.

През 30-те години на ХХ в. тогавашният кмет на Пловдив Божидар Здравков и Обрейко Обрейков заминават за Париж с цел участие на сесия на Международната асоциация на изложбената индустрия UFI. От българското Министерство на търговията и тогавашният ни посланик в Париж Коста Батолов правят опит да осуетят достъпа им до форума. Въпреки спънките Здравков и Обрейков успяват да регламентират членството на панаира в Международната панаирна асоциация UFI. Така първият панаир с международно участие се провежда под тепетата през 1937 г.

Общината предоставила безвъзмездно 125 дка за построяването на палатите. Днес те са в рамките на Панаирното градче, което е над 250 дка. Д-р Обрейко Обрейков е участвал в управленската тричленка заедно с тогавашния кмет на Пловдив Иван Перпелиев и Борис Чобанов, председател на Търговско-индустриалната камара. След смъртта на д-р Обрейко Обрейков през 1969 г. признателни потомци издигат негов бюст-паметник в изложбения център.