Пловдивски кмет изуми американците с подводна къща

Точно преди 52 години през месец юни Гарабед Томасян, наричан с основание пловдивския Кусто, създава подводен дом "Хеброс 67". През 1962 г. великият изследовател Жак-Ив Кусто построява първия подводен дом в света - „Диоген", закотвен на 10 метра дълбочина на дъното на Средиземно море край Марсилия. Само 5 години след този първи опит на човечеството за заселване на дълбините България построява свой подводен дом - "Хеброс 67", съобщава "Марица".

Забележителният научен експеримент, осъществен през юли 1967 г., е доказателство, че градът под тепетата не е само най-древният в Европа, а и място за дръзки научни експерименти.

Отличен водолаз и запален ветроходец, първият кмет на Пловдив в годините на демокрацията д-р Томасян е един от пионерите на морското дело в България. Създава първата българска подводна къща, която тества лично, конструира лодки и катамарани, с които пътешества по моретата.

Идеята на подводните къщи е хит преди половин век заради бума в търсенето на петрол по морското дъно. Във френските аквадомове "Диоген" и "Преконтинент", американските "Сийлаб", съветските "Ихтиандър" смели мъже търсят промените в организма и психиката, както и начини за безопасен дълъг престой на морското дъно.

Четвърта в тази достойна поредица е пловдивската къща "Хеброс 67", наречена на древното име на река Марица.

Строежът започва през 1966 г. в Пловдив, а на 13 юли 1967 г. спускат тържествено 4-тонната жп цистерна, боядисана шахматно в черно-жълто, в морето край Варна. На 16 юли 1967 г. в 10 часа и 20 минути България се сдобива с първите си акванавти - 32-годишния д-р Гаро Томасян и 37-годишния учител по физическо възпитание Иван Петров, които отсядат в подводния си дом на 10 метра под водата в зона Чайка на Варненското езеро.

”Земя, тук Хербос! Самочувствието е отлично!", докладва д-р Томасян. Седем денонощия двамата изследователи остават на дъното, без да изплават на повърхността.

Домът, изработен от метална цистерна, е удивително уютен - разполага с тоалетна, бюро, телефон, апарати за изследване - спирограф, микроскоп, динанометър. Постоянната температура е 22 градуса, стените са топлоизолирани с дунапрен, покрит с изкуствена кожа. За котва служи 38-тонен бетонен блок.

Спяхме си като къпани, почти като у дома - имахме легла с чаршафи, дори баня, разказваше приживе д-р Томасян.

Талисмани и спътници на акванавтите са двете котета Хеброс и Хебрина, чудесни тестери за нивото на въглеродния двуокис в подводния дом.

Д-р Томасян и екипът му успяват да решат техническите проблеми, спънали конкурентите им по дънен престой американци, французи, руснаци. Във френската подводна къща „Диоген" екипажът направо подгизнал. В съветската „Ихтиандър" имало дори удавени хора. Нашият подводен дом обаче се оказва изключително здрав и безопасен. Пловдивско ноу-хау - покритие със стиропор, ограничава конденза и сваля влажността в „Хеброс" до нормалните 68 процента.

Седем дни тандемът Гаро и Иван спазва железен график - от 5.30 сутрин до 22 ч. вечер. Освен измервания и тренировки изпълняват серия психологически тестове за състоянието в условия на изолация по програмата на проф. Азаря Джалдети от Пловдивската медицинска академия, който е и лекар на групата.

Последните 24 часа на дъното акванавтите прекарват в пълна изолация -прекъсната е телефонната връзка и дори осветлението. Това вдъхновява пловдивския тандем, който на прощаване с подводната къща й посвещава авторска песен. Експериментът приключва на 23 юли. Двамата акванавти изплуват на повърхността с отлична форма, без декомпресия.

Опитът на подводен дом „Хеброс ’67" е доказателство, че човек може за продължително време да се засели на морското дъно, откъдето да извлича храни, суровини, да осъществява научни наблюдения.

След успешния експеримент „Хеброс" е паркирана на Гребната база, откъдето е откарана във Военноморския музей във Варна. Днес първият ни подводен дом ръждясва в хранилище извън морската столица.

Подводният експеримент е само част от смелите проекти на д-р Томасян, чиято страст са екстремните плавания. Сред най-оригиналните му създания е катамаран сърф, който майстори от две цистерни от самолет МиГ. С колега плавали през 1974 г. със странното возило по Дунава през Черно море чак до Ростов на Дон.

За да докаже, че човек може да издържи в изолация дори при голям студ, ако запази присъствие на духа, през февруари 1977 г. при минус 21 градуса д-р Гарабед Томасян изминава с 3-метрова надувна лодка разстоянието между Русе и Одеса.

Един от най-опасните експерименти на пловдивчанина е през 1982 г., когато прекарва като съвременен Робинзон 7 дни на самотен сал, закотвен на 20 километра от морския бряг. Щял да издържи и повече, ако внезапно разразила се силна буря не наложила прекратяване на експеримента, с който доказва, че причина за гибел на хората, които са претърпели корабокрушение, е не конкретната смъртна физическа заплаха, не липсата на храна и вода, а психическите претоварвания, предизвикани от съжителството на случайни хора на тясно пространство в екстремални условия.

Експериментите на д-р Гарабед Томасян са описани в тритомна поредица “Оцеляване на човека при екстремалните въздействия на морето", както и в книгата “Оцеляване на човека при бедствие в морето".

За да докаже, че славяните са били отлични мореходци и корабостроители, д-р Томасян строи модел на средновековна лодка - „Перун", наречена на името на върховния славянски бог, покровител на бойците. С ладията екипаж, воден от д-р Томасян, повтаря пътя на древните славянски мореплаватели от река Днепър до Цариград, описан от император Константин Багренородни.

След като и световни медии пишат за смелите му експерименти и славата на пловдивчанина и на подводна къща „Хеброс” стига отвъд Океана, д-р Томасян получава примамливо предложение - да замине за САЩ, където да работи в научен институт с огромен бюджет в сферата на морските и подводните изследвания.

Докторът, чието око не мигва и от най-страшната буря, се оказва патриот, за когото бягството от родината е невъзможно. Обикалял е по света, но винаги родният Пловдив го теглел като магнит.