Пловдивски общинари: Альоша беше поставен за назидание

Около паметниците на съветската армия в България е изградена митология. Те заблуждават голяма част от българското общество, защото не представят историческите факти от периода 1944-1947 г.

Паметникът на Альоша е поставен за назидание след кървавото потушаване на стачката на тютюноработниците през 1953 г. Неговата цел е пропагандно-възпитателна, за да не се допусне повторно недоволство срещу режима. Това заявиха пред БГНЕС общинският съветник в ОбС-Пловдив Владимир Славенски и Божидар Здравков, един от основателите на ДСБ в града под тепетата, бивш общински съветник и внук на най-любимия кмет на Пловдив.

Още в края на 90-те години на ХХ век Общинският съвет в Пловдив с мнозинство взима решение паметникът на Альоша да бъде преместен. След това под силен външнополитически силен натиск на Руската федерация се отменя това решение и паметникът остава. Но реакцията я е имало винаги, заяви Божидар Здравков

Според него българите се поддават на манипулации и робуват на стари стереотипи, които ни отделят от Европа, защото „диктаторските режими имат тази възможност силово да налагат идеология и поколения наред се натрапва, че те са освободителите, благодарение на които ние едва ли не дишаме“.

Освен това поколения наред съзнанието на българина е промивано с различни твърдения, каквито са например думите на комунистическия диктатор Георги Димитров, че „дружбата на България със Съветския съюз е необходима, както слънцето и въздухът за всяко живо същество“.

Така Здравков обяснява сантименталните привързаности към паметник, олицетворяващ най-мрачните моменти от българската история, какъвто е Альоша в Пловдив, а и всички останали паметници на Съветската армия в България.

Неговият дядо, на когото е кръстен, е кмет на Пловдив от 1932 до 1939 г. и има големи заслуги за модернизацията на града чрез осъществяването на редица благоустройствени мероприятия и утвърждаването на Международния мострен панаир. На най-любимия кмет на пловдивчани – Божидар Здравков, след 9 септември 1944 г. му отнемат пенсията. „Защото казват, че по времето докато е бил кмет – един от най-добрите на ХХ век, е бил фашистки кмет, не му зачитат стажа и той остава без пенсия“, разказа неговият внук.

„Около монументите на Съветската и Червената армия в България има изградена много голяма митология вследствие на тоталитарния комунистически режим и образователната система, и прочита на историята, който ни беше наложен от Съветския съюз“, каза общинският съветник в ОбС-Пловдив Владимир Славенски.

По думите му тези паметници заблуждават голяма част от българския народ, защото не прочитат истински историческите реалности за периода от 1944 до 1947 г., когато България е де факто окупирана от Червената армия. „И в този период българският народ преживява много нещастия, много унижения, които водят до затвърждаването на тоталитарния комунистически режим“, добави той.

Когато човек влиза в Пловдив първото нещо, което вижда, не е красивият стар град, а извисяващият се над него паметник на Альоша, поставен през 1954 г.

Славенски сподели, че винаги се съсредоточава в пътя и не го гледа. „За да не се дразни моята българска идентичност и национална гордост за това, че такъв паметник се извисява над Пловдив“, допълни той.

Зад поставянето на паметника на Альоша се крие много по-дълбока история.

„През 1953 г. се случва една от най-големите стачки срещу комунистическия режим в България – стачката на тютюноработниците от Пловдив, която е срещу въвеждането на комунистическите методи за управление в тютюневите складове на Пловдив“, разказа Славенски и посочи, че близо 20 души са убити по време на тютюневата стачка, която е смазана от Българската комунистическа партия и милицията с побоища, с арести, с много хора, изпратени в болниците.

А на следващата година – 1954, именно срещу склада, където е бил центърът на стачката на тютюноработниците, започва изграждането на Альоша като назидание. „В Държавния архив в Пловдив се пазят спомените и проектантските документи за паметника и там много ясно има няколко изречения, които показват, че той е поставен, за да възпитава пропагандно пловдивчани и да им въздейства, за да не се повтарят такива събития като тютюневата стачка“, отбеляза Славенски.

Попитан относно референдума, за който се заговори, и смята ли, че това е удачно, той отговори, че референдумът като способ на пряката демокрация не се изключва и винаги е апелирал за гражданско участие под всякакви форми, но и припомни, че живеем в представителна демокрация, както и че най-висшият колективен орган на властта в Пловдив е Общинският съвет, който е и място за дискусия по проблемите на града, а също и за такива въпроси като бъдещето на съветския паметник.

Божидар Здравков каза от своя страна, че за да правиш референдум или да избираш, трябва да си запознат с фактите от двете страни.

„Пловдив искам да изглежда вече както другите европейски страни и да можем да се гордеем не само с 8-хилядната си история, а и с това, което ние като българи допринасяме в Европа и в света, и младите хора като г-н Славенски“, заяви още той.

Славенски също иска Пловдив да бъде развит европейски град и за това се борят в Общинския съвет. Те се борят и за град, който е запознат със своята история, затова според него такива култови места, в каквото се превърна Паметникът на Альоша за социалисти и за русофили, трябва да бъдат преосмислени, а това може да се случи освен с преместването на паметника в музея и с една широка образователна кампания, която да отвори очите на бъдещите поколения, но и на някои настоящи поколения за историческата истина и реалност.

„В нашето предложение ние изхождаме изцяло от позиции, свързани с българското национално достойнство, тъй като този паметник символизира потъпкването на българското достойнство, защото България е окупирана, губи своя суверенитет, народът е премазан както от съветските сили, така и от българските комунисти“, обясни общинският съветник, който е категоричен, че не може в един развит европейски град това да бъде централният паметник.

Тезата на хората, които поддържат тези паметници в България, че такива има и в западните държави като Австрия и Германия, той коментира така: „В по-голямата част тези паметници са войнишки паметници на загинали войници, а в Пловдив съветски войник е загинал само един-единствен в село Крумово през 1945 г. от злоупотреба с алкохол.“

А Божидар Здравков допълни, че Австрия е победена, капитулирала страна, в която победителят диктува безусловно всичко, включително и да има паметник на Съветската армия. „Във Виена паметникът, който се цитира, там в боевете по исторически данни са загинали 18 хил. души, докато тук – това дебело бих желал да го подчертая, българският цар Борис III не изпраща нито един войник. Ние сме единствените съюзници на Германия, които не изпращат нито един войник“, каза още той и заключи, че трябва да се гледа обективно на това какви са едните и какви са другите паметници, а ние не сме дали един изстрел срещу Съветския съюз. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук