Полковник разкрива стара криминална афера със свирепа убийца

Полковник Васил Матвеев от Хасково е криминалист с огромен опит. Роден е на 30 септември 1960 г. Кариерата си започва от най-ниското стъпало, постепенно и с много труд израства в работата си.

От 1975 до 1979 г. учил в средното милиционерско училище „Феликс Едмундович Дзержински”. „Първо то беше в Стрелча, после се преместихме в Пазарджик”, разказва опитният полицай, който в момента е пенсионер. С усмивка обаче добавя, че бивше ченге, бивш индианец и бивша проститутка няма.

След милиционерското училище Васил Матвеев веднага е назначен на работа - на 6 септември 1979 г., на патрулна-постова служба в Хасково. „С нас започна подмяната на старото поколение”, спомня си той.

През 1980 г. Васил е приет във Висшата специална школа на МВР „Георги Димитров” в „Симеоново” - София.

„През 1983 г. се срещнах с полковник Георги Тишевишки - началник на отдел „Криминален” в тогавашното Окръжно управление на МВР. Той е невероятен професионалист. Каза ми, че има свободни щатове и да идвам в криминална. С още един мой колега започнахме работа там и трупахме опит. Учехме се от полковник Тишевишки - капацитет в професията. Началник на районното беше Бончо Владев, а шеф на криминалистите в управлението - Тенчо Узунов.

Постепенно Васил Матвеев се издига до началник на група тежки престъпления и изпълнява длъжността началник на сектор „Криминална полиция” в ОДМВР (по негово време РДВР).

Като шеф на криминалистите в региона ръководи и акцията по залавянето на украинска група за мокри поръчки.

Става въпрос за убийството на Ергюн Рашид - Лизнатия. Той бе застрелян на 24 март 1997 г. пред блок № 9 на улица „Червена стена” в Хасково. Арестите на свързаните с разстрела бяха извършени на 5 април същата година, съобщава "Марица".

„Разследването и задържанията бяха проведени по всички канони. Операцията беше на територията на три области”, разказва опитният полицай.

След екзекуцията на Лизнатия криминалистите влизат в дирите на украинците Андрей Емилиянов, Владимир Шелепко и младата жена Милания Бережная. Според оперативната информация Емилянов е шеф на групата за поръчкови убийства. Самият той е служил в Афганистан по времето на някогашния СССP.

„Първите двама бяха в Стара Загора, а физическата извършителка на убийството се криеше в Силистра. Взехме разрешения за СРС и всичк​и бяха поставени под наблюдение. На 4 април почина чичо ми Иван Атанасов - Дъвката.Той е от първите началници на криминалната милиция след 9 септември 1944 г. Бях на бдението при покойника, когато ми се обади началникът на служба „Полиция” в РДВР Георги Антонов. И на него му свалям шапка. Научи ме много по организационните неща.

„Време е да тръгваш към Силистра. Милания се готви да бяга. Веднага сформирай оперативна група за задържането", каза той. Избрах още двама колеги и в 1 ч. поехме към другия край на България”, връща се Матвеев 21 г. назад в спомените си.

Когато пристигнали, посрещнал ги лично шефът на тамошната дирекция. „Събра колегите, посочи ме и каза: „Този човек ръководи акцията, каквото ви заповяда той, това ще правите". Тогава един от местните криминалисти ме попита: „Какво правим?”. Отвърнах му, че първо ще подремнем малко.

Междувременно всички полицейски сили бяха вдигнати накрак и градът беше блокиран. Къщата, където се криеше Бережная, бе под наблюдение. Същото се случваше в Стара Загора. Разпоредих да не се нахлува в жилището, защото вътре имаше дете”, разяснява ситуацията криминалистът.

Накрая изчакването дало резултат. Украинката повикала такси, а хасковлията дал команда да стартира операцията по задържането на килърите. „Направихме комбинация. Началникът на районното в Силистра и шефът на криминалистите им се преобляк​оха като катаджии и спряха таксито. Уж за рутинна проверка. Аз също отидох до колата и задържах Милания, която в същия момент четеше статия за себе си във вестник „168 часа”. Рубриката беше „Десет малки негърчета”, а автор на материала - Миролюба Бенатова.

Украинката започна да обяснява, че не разбирала езика ни. „Отиваме в Хасково, имаш да мислиш 5 часа”, казах. После сложихме чувал на главата, за да въздействаме психологически, и я качихме в нашата кола с другите ми двама колеги. Още на излизане от града махнахме торбата, след като Милания проговори на чист български и поиска да отиде до тоалетната”, разказва в детайли Васил, сякаш случката става днес.

Пътят към Хасково преминал в мълчание. Другите двама от групата също пътували към ареста.

При разпитите на родената през 1970 г. в Крим Милания Бережная криминалистите приложили тактиката на доброто и лошото ченге. „Естествено, лошото бях аз”, подчертава Матвеев.

На 6 април 1997 г. арестуваната признава и разказва детайлите по убийството на Лизнатия. „След като разстреляла жертвата, от „Червена стена” украинката избягала по улица „Крали Марко”. Пистолетът „Макаров” изхвърлила в контейнер до Техникума за обществено хранене. Оръжието, с патрон в цевта, намерихме на 7 април. Имахме късмет, че не са прибрали сметта оттам”, казва офицерът.

Бережная излязла с версията, че се запознала с Ергюн Рашид в Турция. Там той я тормозил и насилвал, затова решила да си отмъсти. „Лично проверявах датите, за които твърдеше, че са били с Лизнатия в Турция, не съвпадаха, бил си е в България”, довери Матвеев.

По време на разследването обаче, необяснимо как, тези дати изведнъж съвпаднали. Милания е осъдена, ала срещу другите двама няма достатъчно доказателства за съпричастност в екзекуцията.

„Без мотив няма убийство, а какъв беше той в този случай?”. С такъв отворен край завършва тази история.