Поредната красива пловдивска къща изчезва от картата на града, пише trafficnews. На ул. „Иван Андонов“, в подножието на Бунарджика, започна събарянето на почти 100-годишна сграда, представител на късния сецесион – архитектурен период, оставил дълбока следа в градската идентичност.
Домът е разпознаваем със симетричната си фасада и централен вход, подчертани от характерната арка с декоративна рамка – белег на българския сецесион, който изоставя тежките неоренесансови форми, но пази елегантната осевост.
Входът е леко изнесен напред с еркер, типичен за градските постройки от първата третина на XX век. Вертикалните прозорци и олекотената фасада са белег за преливането между късния сецесион и ранния модернизъм. Минималната геометрична украса, характерна за периода след 1920 г., завършва облика на една от емблематичните архитектурни епохи на Пловдив.
Дворът – с метална ажурна порта, каквито са пазели домовете на заможните пловдивчани между двете войни – допълва усещането за време, в което градът се трансформира от възрожденска към модерна структура под влиянието на Виена, Будапеща и Белград.
Въпреки стойността си, къщата не фигурира в списъка с паметници на културата и не попада в охранителна зона. Затова законът допуска събарянето ѝ – и собственикът, получил строително разрешение, ще издигне на нейно място кооперация с осем апартамента и осем паркоместа. Така поредният слой от архитектурната памет на града ще бъде заменен с квадратни метри, оценявани днес на над 4000 евро в центъра.
Този тип сгради, част от най-ценната градска епоха, изчезват със стремглаво темпо. Всяка година между 5 и 10 подобни къщи в центъра са разрушавани. Модерните „Медичи“ предпочитат печалбата пред наследството, а градската управа традиционно отговаря с лаконичното: „Всичко е законно“.
Не по-добро е отношението и към самите паметници на културата. През последните месеци TrafficNews поиска по Закона за достъп до обществена информация данни за сградите-паметници, в които община Пловдив или държавата имат собственост. Отговорът разкри нещо тревожно: администрацията „не разполага с такава обобщена информация“. Събирането ѝ щяло да изисква преглед на „значителен брой преписки и архиви“. Това не е просто бюрократично оправдание – то е признание за хаос, липса на прозрачност и отсъствие на визия за опазване на наследството.
Паралелно с това се одобряват проекти за сгради, чиито обеми и стил нямат нищо общо с контекста на стария градски център. Размиването между регулации, интереси и липса на контрол води до постепенно обезличаване на историческия облик на Пловдив.
А равносметката е болезнена: няма ясна нормативна защита, липсва желание и финансиране за съхранение на идентичността на града. Затова печалбата побеждава историята. И Пловдив губи още един от своите тихи пазители на паметта – с любезното съдействие на властта.
