Превърнаха могила от времето на Филип II в депо за горене на гуми
Единствената тракийска могила в Пловдив - Филиповската, от години се намира на частен терен в Северната индустриална зона. В същия район преди седмица частен инвеститор с перфектни строителни документи разруши част от старина на 6000 години в Яса тепе. Двете могили са най-големите архитектурни забележителности в Кършияка, доказващи, че на север от реката също е съществувал древен град.
Филиповската могила е само на 300 метра от Голямоконарско шосе, но малко пловдивчани са я виждали. Наоколо от години се ширят промишлени предприятия, а достъпът до самата могила е труден. Няма и следа от предвидения през 70-те години черен път, по който властта тогава е планирала да води туристически групи. До 2012 година теренът от 52 декара, в който е могилата, се водеше в кадастъра като частна собственост. По закон, дори да е на такова място, в радиус от 50 метра от нея се обявява сервитутна (охранителна) зона.
Преди 15 години Филиповската могила бе превърната в депо за горене на гуми. Ромите от Шекера използваха терена, за да вадят тел. Трупаха старите гуми на огромни клади и им драсваха клечката. В самата могила миришеше на крематориум, а по пода се трупаха една педя сажди. “Допреди 2 години мястото пак бе като сметище. Ромите си изхвърляха боклуците и пак горяха гуми”, разказва директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов. Филиповската могила е единственото все още запазено тракийско светилище на територията на града. Другата, която се намира в Първенец, е разрушена до кота нула. Третата е в Брестовица, пише "Марица".
Филиповската е с купол от продълговати камъни. “През 60-те години, когато е разкрита, учените я намират ограбена до шушка. Открита е само една монета от времето на цар Филип Трети Арадей, което води на мисълта, че е ограбена по онова време. А е строена в годините на царуването на Филип Македонски. Така е и с другите гробници в района. Всъщност изграждането на могилите в цяла Тракия е свързано с неговите походи. Филиповската е интересна както от научна гледна точка, така и като архитектура. Това е така нареченият тип „македонски гробници”, обяснява Кисьов. Според историческата литература подобни куполи има само в Мала Азия.
Другото уникално нещо тук за съжаление не е свързано с историята, а със собствеността. Теренът е реституиран още през 1996 година. В годините на социализма мястото е отразено в кадастъра като „Производствено складова база и обслужваща дейност”. Теренът е с площ 55,9 декара. На картата се вижда и предвиден път за достъп от едно от съседните предприятия.
През 1996-а земята е върната на собствениците „без никакви ограничения”. Актът е станал по времето на тогавашния кмет инж. Коста Костов.
В картата от 1973 година има топографско означение “възвишение” или “могила”. В нея няма обяснение, че това е паметник на културата от национално значение. Когато навремето няколко специалисти от кметството видяха знака на кадастралната карта, не можеха да повярват, че това е тракийска могила.
Теренът бе с индивидуален номер 504.819. В централния кадастър обаче парцелът е означен с номер 504.222. Площта му е същата - 55,9 декара.
Другата особеност с Филиповската могила е, че до нея вече няма достъп. Предвиденият още през 70-те години път за туристи, никога не е направен. Всички терени около нея са застроени с предприятия. “От 1967-1968 година досега тази могила никога не е била реставрирана и експонирана по подходящ начин. Нито пък някой е облагородявал терена ”, обясни директорът на Археологическия музей. Костадин Кисьов казва, че е викал няколко комисии от Министерството на културата и министерството на регионалното развитие. Целта им е била да се направи достъп до могилата. Те само са очертали границите на охранителната зона около тях.
През 2015 година Министерството на културата излиза със становище, че входът на Филиповската могила трябва да се засипе с пясък и така тя да бъде спасена от набезите на гумаджиите.
КОСТАДИН КИСЬОВ: МОГИЛАТА Е В ИДЕАЛНО СЪСТОЯНИЕ
“Въпреки че теренът на могилата е превръщан през годините в сметище и депо за горене на гуми, тя е в отлично състояние. Само едно от каменните легла вътре бе леко отместено. Може да се сложи метална врата и да се направи един обикновен чакълиран път за туристите.
Всичко това може да се включи в туристически маршрут с табели и статии в интернет. Ако сега няма средства за това, входът на могилата може да се засипе с пясък. Последната комисия отпреди 2 години предписа точно това - метална врата и запечатване с пясък. И тя да чака по-добри времена. Трябва да се знае, че дори теренът да е частен, в радиус от 50 метра около могилата земята става охраняема”, казва Костадин Кисьов.
РАЛЬО РАЛЕВ: ЗАТВОРИХМЕ Я С ПЯСЪК
Инж. Ральо РАЛЕВ, кмет на “Северен”:
- Г-н Ралев, комисия предписа Филиповската могила да се запечата. Направихте ли го?
- Преди година я затворихме. Метална врата не сме слагали - нямаше смисъл. Входът бе засипан с пясък, както бе предписано.
- Човек може ли сега да се досети, че това е паметник на културата от национално значение?
- Отгоре над затрупания вход сложих една каменна плоча с обяснителен надпис, че това е тракийска могила, паметник на културата. Не зная дали още стои тази плоча.
- Нямаше и никакъв достъп до Филиповската могила. Какво може да се направи по този въпрос?
- Достъп има. Ние стигнахме до нея по един черен път. Проблемът е, че на самия терен около нея пасат животни и мястото не може да се контролира. Хубавото е, че могилата вече е запечатана и никой не може да влиза в нея.