Призрачното село Душка крие тракийско имане, но зли духове... СНИМКИ
Демони пазят светилищата наоколо, а самотникът Гюрсел знае тайните пътеки към тях
"Човек се връща друг от Родопите. Някак изпълнен с енергия, ненаситен за живот и пленен от магията на планината. Постоянно имаш усещането, че от светилища, пещери и ниши наоколо надничат призраци и духове, които искат да разкрият своята легенда. Едно от тези мистични места е село Душка в Родопите", така започва разказът на Оля Ал Ахмед за "Призрачното село Душка - портал към мистичните Родопи", цитиран от "Марица".
"До селото води 3 км черен път, по който поемате от отбивка по шосето Асеновград-Кърджали. В скалите над Душка се виждат гнезда на черен щъркел и антични шарапани за правене на вино. Това е мястото на изоставените души, което все още диша там някъде в Източните Родопи.
Ако търсите нещо за селото в интернет, ще останете разочаровани. Душка е в община Черноочене, област Кърджали. И това е всичко. Селото даже не съществува на картата и въпреки това навигаторът ни го откри. Продължихме след табелата за Ночево направо, буквално след стотина метра пътят свърши. Накрая и джипът се отчая и спряхме до една чешма. Пийнахме вода, напълнихме шишетата, взехме две сопи в ръка и продължихме пеш. В нищото, защото тук няма шанс за телефон и интернет.
Така селото опустява завинаги.
В първите три зейнали къщи открихме само магарешки самари.
Емил е на 40 години, от Асеновград. Бил дете, когато се преселват в САЩ, а сега се завръща в България с носталгия за тази дива, истинска, сътворена от Бога природа, а не изкуствените „човешки“ градинки и паркове с камери, които са на мода зад океана.
„За съжаление, българите не оценяват какво им е дал Господ, не знаят какво имат и как да го използват“, споделя асеновградският американец.
Той купил къща в долното село, под Душка. И напълно сериозно ме предупреди да не влизам вътре в изоставените къщи, защото наоколо скита местният Маугли, който води напълно див живот, но е въоръжен до зъби.
Смята изоставените къщи за нещо свое и негов дълг да ги брани. Гледа с бинокъл и може да стреля в нас от някое дърво я с лък, я с пушка. Този горски обитател с никого не комуникира, до него много трудно се стига и по-добре да нямаме с него вземане-даване, ме предупреди американецът.
Продължих разходката си къща след къща. Гледах опустелите стаи, срутените дувари и покриви, оборите и ми се плачеше. Стигнахме и до края на селото с последните две много големи, масивни каменни къщи. Там коминът гореше, кучетата лаеха, петлите и кокошките се караха в курника.
Посрещна ни стопанинът, властелинът на Душка, единственият останал последен мохикан - Гюрсел.
Той не обича да общува с хора, а с журналисти пък съвсем. Но беглите ми познания на турски език и усмивката ми го предразположиха. 50-годишният Гюрсел живее тук, откакто се помни. Изсмя се на въпроса дали го е страх от ковид.
"Хората станаха много лоши и зли, от тях избягах. Затова Аллах им праща разни неща да се вразумят. Мислят само за ядене и пиене, за развлечения, а на човек нищо не му трябва", нарежда чобанинът. Живее без вода, ток, телевизор и интернет, с десетина кокошки, 4 кошера и стадо добитък. Но се чувства здрав, спокоен и щастлив.
Не е женен, живеел с майка си, но тя починала и той останал сам. Много иска да си намери булка, която да споделя неговия начин на живот, но това се оказва невъзможна мисия. Твърди, че щастието не се измерва в пари, а в свобода - тук я има в изобилие.
"Иманяри идват тук, търсят тракийско злато.
Не знам дали намират нещо или не, знам едно, че духовете няма да позволят на никого на им наруши спокойствието и да оскверни това свято място“, сподели той.
На тръгване ми подари буркан истински горски див мед и обеща някой път да ми покаже тайните пътеки към светилищата.
А ние продължихме към всички мистични и свещени места край Душка. Дълбоко в гората е връх Св. Илия, където някога е имало светилище, от което е останала овална оброчна плочка с гол мъж. Сега там има параклис.
На 3 км източно от селото е скалната гробница Гузгункая (Горящ камък). Смята се за изключително мистично свято и зареждащо място. Култовите ниши, наричани „дулапчетата“, се намират по северната страна на Душковската река.
В околността са и светилищата Ходжов гроб и Буковският храм на слънцето, известен като слънчев календар, който представлява четири каменни пейки с различна дължина. В средата на най-голямата от тях е направен кръг с точка в средата. В най-високата част на скалата е издълбана дупка, дълбока 30-40 см. На около 120 см от нея са разположени в правилен кръг други шест дупки.
При опитите, правени в различни годишни времена, е установено, че сянката на поставен в централната дупка жалон се премества от една до друга дупка за четири часа. Тази система от дупки е служела на нашите предци за слънчев часовник-календар! Намира се непосредствено над Жълтата пещера - Буковската утроба.
Пръшлянският камък се намира на около 3 км югоизточно от Искра и на също толкова северозападно от Душка. Трябва задължително да имате водач, за да не се загубите, защото пътеките често изчезват.
На билото между селата Душка и Ночево е Конската глава. Това е огромна скала с множество трапецовидни ниши.
Всичките тези красоти се намират на северната страна на Душанската река, която дава и името на селото. След Освобождението по каньона на тази река е минавала границата между Източна Румелия и Княжество България. Интересен факт е, че част от Европейския туристически пешеходен маршрут Е 8 минава по тези уникални места и има защо.
А ние ще останем пленени от душата на бездушното село Душка, където се чува само свирепият нощен вятър и виенето на чакалите".