Един забравен свят, потопен преди повече от 70 години, отново видя бял ден. Драстичното спадане на водите в язовир „Копринка“ разкри напълно легендарния мост „Шейтана“ – призрачен каменен скелет, който мълчаливо напомня за живота в Долината на розите преди голямото потапяне.
Забравеният свят под водата
Каменните сводове на моста, някога част от главния път между Казанлък и Павел баня, днес стърчат самотно насред калното дъно. Те са мълчалив свидетел на грандиозния строеж на язовир „Георги Димитров“ (днес „Копринка“), завършен през 1955 г.
Под водите му тогава остава не просто път. Потопен е цял един свят – плодородни земи, села и махали, заедно с историите на хиляди хора. Заедно с моста, на дъното лежат руините на село Виден и неговата църква „Свети Атанасий“, както и най-голямото съкровище на долината – древната столица на Одриското царство, Севтополис.
Загадката на Дяволското име
Докато историята на моста е ясна, произходът на зловещото му име – „Шейтана“ – остава пълна мистерия. За разлика от далеч по-известния Дяволски мост над река Арда, обвит в легенди, за този край Казанлък няма запазени конкретни предания, които да обясняват страховитото му прозвище.
Местните хора и любопитните изследователи могат само да гадаят. Версиите са няколко:
-
Опасен терен: Възможно е стръмните и опасни брегове на река Тунджа на това място да са му спечелили името.
-
Дяволски образ: Друга теория гласи, че отражението на каменните му сводове във водата е напомняло на някого за рогата на дявола.
-
Рибарски фолклор: Напълно е възможно името да е по-ново, дадено му от рибари заради суровия и понякога опасен нрав на самия язовир.
При липсата на исторически данни, името „Шейтана“ остава част от съвременния фолклор, добавяйки още повече мистика към тази изплувала от миналото структура.
