Разкопките в Area Sacra - „Свещената зона“ на скалния град Перперикон в Южния квартал - продължават да разкриват находки от късноримската и ранновизантийската епоха. Както съобщи проф. Николай Овчаров, цитиран от „Труд“, преди два дни беше обявена най-новата находка — единайсетият поред каменен мавзолей с план на ротонда, разкрит през юли 2026 г.
Дългогодишният ми помощник при изследването на скалния град и признат специалист по антична археология доц. Здравко Димитров го наименува така поради явното сходство с един район в Рим, където се концентрира голямо количество храмове. По аналогичен начин в Area Sacra на Перперикон са открити множество храмове и мавзолеи на заможни граждани, издигнати през късния римски и ранния византийски период - III-VI век.
Новооткритата находка, обявена преди два дни, е единадесетият по ред каменен мавзолей с ротондна форма, разкрит през юли 2026 г. Той представлява правилен кръг, оградена с мощен двустранен зид с дебелина 0,7 м от добре обработени каменни блокове. Ротондата има външен диаметър 7,8 м, а входът е разположен на изток с прецизно издялан каменен праг, предназначен за тържествена двукрила врата, която била запечатана след приемането на християнството.
Построено през III-V век, погребалното съоръжение е преустроено от ранните християни през V век в хранилище за големи керамични съдове - „питоси“. В началото на XIII век забравеният късноримски мавзолей бил разобран от селяни, заселили се край средновековната крепост Перперикон и бягали от войните, които опустошавали региона през този период. От неговите камъни те бързо издигнали прости жилища, в които живели през първите десетилетия на XIII век. Артефактите от разкопките отразяват трите периода на съществуването на съоръжението.
Сред тях са монети на късноримски и ранновизантийски владетели, множество фрагменти от счупени глинени съдове, керамични остатъци от средновековието, монети и различни железни предмети.
Въз основа на тези сведения, полезно е да припомним какво установихме относно тези погребални съоръжения след 2020 г., когато бяха открити останките на първия мавзолей-ротонда. Няма никакво съмнение, че в десетките кръгли и правоъгълни мавзолеи от последния период на езичеството и началото на християнската епоха са погребани видни граждане на Перперикон. Подобна картина се наблюдава край Виа Апия, Виа Тибуртина, Виа Пренестина и други основни пътища в Рим и в други значими центрове на империята.
Древният обичай предписвал гробниците на заможните хора да се намират в непосредствена близост до населените места, по краищата на главните пътни маршрути. Мавзолеите по тези пътни линии имат различни планове и облик, но много от тях представляват ротонди — постройки с кръгла основа и диаметър между 7-8 и 15-20 м. В Рим е известно, че сакралните и погребалните сгради с централен план наследяват архаичните верования и традиции на етруските земни могили, а чрез тях — микенските толоси.
Ротондите са елегантни конструкции, които достигат своя връх по време на Римската империя. Най-известната кръгла постройка е безспорно Пантеонът в Рим — храмът на всички езически божества, издигнат по повеля на император Адриан през 118-126 г.
Най-добрите паралели на кръглите мавзолеи от скалния град Перперикон се намират именно в римските градове. Сред тях са Касал Ротондо, Берета дел Прете и прочутият мавзолей на Сесилия Метела, разположени на Виа Апия, както и мавзолеят на Марк Плавций Лукан на Виа Тибуртина.
През последните години археолозите разкриха римски мавзолей в Испания по пътя Кордоба-Хиспалис, който представлява ротонда с диаметър 10 м и трябва да се включи в този списък. Научните среди считат, че той е възникнал под мощното влияние на италийската архитектура, идващо директно от Рим.
Подобни причини стоят зад появата на мавзолеите-ротонди в Перперикон. Всички кръгли строителни конструкции там са издигнати от обработени каменни блокчета и имат близки размери с външен диаметър между 7 и 8 м.
Част от тях са издялани в скалния масив, докато други са построени върху насип, което указва, че вероятно са създавани през продължителен период. За жалост всички ротонди са разрушени още в древността и саркофазите в тях са унищожени по същото време. Поради това има ограничени сведения за облика на фасадите, но поне два кръгли мавзолея са имали представителни портици с колонади на входа.
Кулминацията на археологическата кампания през 2025 г. бе откритието на останки от язически храм с кръгла форма, разположен в непосредствена близост до новооткрития мавзолей.
Храмът е проектиран като идеална окръжност с външен диаметър 14 м. Вътрешната структура включва втори кръг с диаметър 8 м, а всички стени са издялани от висококачествени каменни блокове с форма на паралелепипед. Дебелината на стените е 0,6 м, а конструкцията е завършвана с купол, от който са намерени извитите каменни елементи на свода и множество римски керемиди, служили за покритие.
От източната страна се намира преддверие с монументално оформен вход, украсен с атически колони. Археологическите находки от вътрешността на сградата включват монети от IV век, римски фибули, фрагменти от художествено украсени лампи и остатъци от фини тънкостенни съдове от римско стъкло със следи от цветни орнаменти.
Кръглите храмове придобиват популярност в Римската империя през ранния период, като най-известни са Пантеона и Храмът на богинята Веста в Рим. Кръгла форма имал и Храмът на Непобедимото Слънце - „Deus Sol Invictus“, издигнат от император Аврелиан в Рим през 275 г. Този владетел установява култа към Слънцето, който оказва значително влияние върху Константин I Велики и неговите наследници, утвърдили християнството в империята.
Ранните християнски императори често издигат т. нар. барабанни ротонди, като кръглият храм на Перперикон е пример от този тип. Работната хипотеза на настоящия етап на проучванията предполага, че той е бил посветен на Божестеното Слънце, което представлява продължение на древния култ към Тракийския Дионис, засвидетелстван от прочутия Олтар, открит на Перперикон.
Несъмнено новият мавзолей-ротонда представлява един от елементите на обширния погребален комплекс, съставен от сгради с преимуществено кръгла архитектура. Той е разположен в Южния квартал на късноантичния Перперикон, датиран от III до V век, и се намира в непосредствена близост до основния път, който води към защитената зона на селището.
През предстоящите седмици археолозите ще работят върху установяването на връзката между мавзолея и другите конструкции, които съставляват този представителен некропол, както и връзката му с големия скален гроб, който се намира веднага до него и е известен от по-ранни проучвания.
