Вчера пътят към Добрич бил блокиран заради протест. Семейство с дете на година и половина с висока температура не било пропуснато от протестиращите, за да стигне до лекар. Случаят е разказан от майката в социалните мрежи, пише glasnews.
За случилото се разказва жена в социалните мрежи. По думите ѝ лекарят вече ги очаквал, когато попаднали на блокадата в квартал „Рилци“. Първо съпругът ѝ слязъл от автомобила и спокойно помолил протестиращите да ги пропуснат, обяснявайки, че детето е болно и се нуждае от медицински преглед. Вместо разбиране обаче получил отказ, а след него започнали викове.
Майката решила сама да слезе, държейки детето на ръце, с надеждата, че гледката на едно болно мъниче, ще промени нечие решение. Твърди, че това не се случило. Напротив - един от протестиращите започнал да крещи буквално на сантиметри от лицата им.
„Не ме интересува! Няма да ви пусна! Айде сега с температурата по дупките!“, цитира тя думите му.
Най-болезненото за жената обаче не били самите реплики, а реакцията на хората около него.
„Наоколо имаше много жени. Предполагам, че част от тях също са майки. Очаквах поне от тях разбиране, но такова не получих“, пише тя.
В публикацията си жената изрично подчертава, че не оспорва правото на протест и не отрича каузата на хората, излезли на пътя. Според нея обаче има ситуации, в които всяка кауза трябва да отстъпи за няколко минути.
„Всеки има право да протестира. Но никой няма право да загуби човечността си. Няколко минути, в които да бъде пропусната една кола с болно дете, нямаше да обезсмислят ничий протест. Когато става въпрос за здраве, и то на едно дете, не би трябвало да има политика, каузи или инат. Би трябвало да има само едно - човешко отношение. Вчера не го видях.“
Разказът предизвика бурни реакции в социалните мрежи. Част от хората смятат, че семейството е трябвало да потърси съдействие от телефон 112, други осъдиха поведението на протестиращите и изразиха мнение, че именно подобни ситуации могат да отблъснат обществената подкрепа към иначе справедливи искания. Не липсват и коментари, че когато се стигне до спешен медицински случай, границата между гражданското неподчинение и човешкото състрадание не би трябвало да бъде толкова трудна за разпознаване.
Дупките по един път рано или късно могат да бъдат запълнени. Много по-трудно се поправя моментът, в който някой е помолил за няколко минути път за болно дете и е чул в отговор: „Не ме интересува.“ Точно такива моменти остават най-дълбоките пукнатини в едно общество.
