Родопчани умират мистериозно край Бурса, а драмите след това са безкрайни
Десетилетия наред мъж и дете, родени у нас, но починали в Турция, се водят хем живи, хем умрели
43 години родопчанин нито се е водил жив, нито мъртъв, но по документи. На 19 години младият мъж загива при пътен инцидент в Бурса. Десетилетия по-късно пък родителите му поискаха гражданското му състояние да бъде вкарано в регистрите в община Кирково.
Съдебният казус бе разгледан в Момчилград, уточнява rodopi24.blogspot.com.
Мъжът се ражда в кирковско село през 1978 година. Акт за раждане обаче така и не е бил издаден.
През 1997-ма родопчанинът умира при катастрофа в Бурса. Смъртен акт също не е издаден от турската държава, поради факта, че не е бил вписан в регистъра на чужденците.
Няма акт за смърт и в България, където по документи дори не е било отразено раждането му. Министерството на здравеопазването и социалните помощи в Турция издава разрешение за погребението на починалия.
24 години по-късно пък родителите на покойника поискаха да му бъде издаден смъртен акт в България.
Преценяйки всички факти и обстоятелства, магистратите в Момчилград уважиха молбата на семейството. Съдът задължи Общинската администрация в Кирково да състави смъртен акт и да отбележи това обстоятелство в съответните регистри на населението.
Само преди дни съдът в Момчилград разгледа сходен казус, при който 17 години починало дете се е водило живо по документи. Смъртен акт не е бил изваден нито в България, нито в Турция за двойния гражданин на двете държави.
Детето е било родено в родопско село, заминало със семейството си в южната ни съседка. През юли 2004 година фамилията е сполетяна от трагедия-детето загива при удавяне в Бурса. Това обаче не е било отразено в регистрите и актовете за гражданско състояние в Турция и България. Причината-детето е с едни имена в едната държава и с други във втората. Турските власти са издали разрешение за погребение, постановление с отказ за образуване на наказателно производство след инцидента. Те обаче са за лице с турски имена, различни от рождените, записани в регистрите в България.
Всички тези документи бяха предоставени в съда в Момчилград от родителите на починалия, които 17 години по-късно поискаха да се издаде смъртен акт от Община Кирково.