Самодива пази Дяволския мост (СНИМКА)

Самодива пази Дяволския мост край Ардино! Образът на красива девойка изпъква върху един от големите камъни под вековното съоръжение.

Ликът на хубавицата по магически начин се е оформил на сантиметри от красивата река Арда, минаваща под моста, където са снимани едни от най-емоционалните кадри в най-великия български филм "Време разделно", пише "България днес". 


Снимка: България днес

Местните хора вярват, че това не е случайно. Според най-предаваната легенда години наред се правили опити да бъде построен мост над река Арда. Те били все неуспешни. Бурните води на реката безпощадно отнасяли със себе си всяка конструкция. По-възрастните зидари започнали да вярват, че това място е прокълнато, и не искали повече да ходят там.

Тогава с амбициозната задача се заел млад майстор. Той възнамерявал да вгради сянката на любимата си в основите на моста, мислейки, че това ще го укрепи. Тогава Дяволът му се явил и му казал, че мостът ще остане вечен само ако майсторът спази няколко изключително трудни условия: строежът да отнеме само 40 дни, а образът на Сатаната хем да се вижда, хем да го няма; да може да се докосне, но да не е материален.

Младият дюлгерин сключил сделка с Дявола, въпреки че провалът щял да коства живота на него и неговата любима. 40 дни по-късно мостът бил готов, а Лукавият спазил уговорката. И до днес се твърди, че в слънчев ден, между 11 и 12 часа мостът и неговото отражение оформят образа на Дявола, ако човек знае откъде да ги погледне.

В същото време майсторът вградил сянката на своята любима, която останала завинаги да пази моста от Сатаната. Години по-късно ликът на родопчанката бил оформен върху една от скалите. Магическата сила на този образ пази моста от разрушаване и от злите сили векове наред, категорични са ардинци.

Родопчаните предават от уста на уста и още легенди за моста със страшното име. Една от най-разпространените разказва, че в друга от скалите личи стъпката на Дявола. Дори на места се срещат сведения за множество стъпки - може би те носят спомена за разходката на Сатаната по тези места.

Според друга легенда гъстите гори край Дяволския мост били свърталище на разбойници. Преминаването оттам криело много опасности - не само за ценния товар от Беломорието, а и за самите хора.

Трета сравнява тътена на реката със смеха на Дявола. Ако човек се заслуша, може и да го чуе Ц това е зловещият гърлен звук от А(р)да, споделят хора от близките села.

Има и четвърта. Тя гласи, че докато тези земи все още били част от Османската империя, местен водач пожелал една от най-красивите девойки в околността да се присъедини към харема му. Няколко турци на коне я подгонили и тя тръгнала да бяга през планината.

Накрая стигнала моста. Останала без сили, решила да скочи от него. Знаела, че така ще изгуби живота, но ще запази достойнството си. Когато преследвачите я настигнали обаче, видели отражението на Дявола във водите на реката и избягали на мига.

Дяволският мост бил част от изключително важен маршрут, свързващ няколко ключови региона. Ето защо по него често минавали кервани, каращи стока. По онова време обаче нямало парапет, а мостът бил все така тесен. Често се случвало подплашените камили и катъри да падат в реката, затова и злощастните пътници дали на моста това адско име.

Историческите сведения сочат, че още през V век пр. Хр. на това място е имало мост, свързващ двата бряга на река Арда. Предполага се, че по това време оттам е минавал древният път Виа Егнация, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през проход Маказа.

По-късно, в началото на XVI век, пътят възвръща своето значение, а султан Селим I решава да изгради наново моста със стратегическо разположение. Строежът на "Шейтан кюприя", което на турски означава "Дяволски мост", започва през 1515 година и приключва три години по-късно. Някои източници сочат, че съоръжението е построено от Уста Димитър от Неделино, който вградил останките на римския мост в новата конструкция.

Подходът към Дяволския мост се руши, видя "България Днес". Калдаръменият път, изграден от камъни в основата си, е останал в миналото. Минаването е много трудно и трябва да се стъпва изключително внимателно.

"С няколко торби цимент може да се стегне лесно. Построиха хубав навес с маси и барбекю, дори с детска люлка. А не могат да оправят пътя", негодуват посетители на туристическата атракция.