Недопустимо е през 21-ви век в европейска България! Как може да има такава жестокост, как може да бъде позволено да се случва убийство вътре в затвора - човек да бъде попарен и да не му се даде дори шанс да оцелее. Ние подозираме, че действията са абсолютно умишлени. Не става въпрос за инцидент. Това заяви Йонка - сестрата на погребания днес затворник Горан Горанов. Тя се включи в протестното шествие пред централния вход на Затвора, което тръгна веднага след поклонението, пише "Флагман".

Ако прокуратурата си свърши работата и бъдат призовани свидетели, ще разберат, че проблем в парната инсталация в килията на брат ми е имало няколко дена преди това. Може би около 10-ина дни имало повреда. Човекът, който е отговарял за парното, няколко пъти е уведомил надзирателите за този проблем и е настоявал да бъде отстранен, да бъде заварен. Те не са взели мерки, а напротив. Отговорът бил „Нека мре!”.


Приятелите на Горан Горанов пред бургаския затвор


Ние няма как да не си търсим правата на затворниците да бъдат защитавани, защото те са затворени вътре и никой не знае какво става вътре. Брат ми не е имал достъп до телефон, до адвокат и до майка ми 10 дни. Никой не е знаел какво се случва с него. 10 дни бил затворен в тази килия, като ние не знаем през тези дни колко време не е излизал от изолатор, имаме данни, че той не е излизал 3 дни.


Майката Саша Горанова, подкрепяна от аверите на погребания днес затворник

Той освен че бил изолиран, в самата килия също имало изолатор, т.е. изолатор в изолатор. Когато е станал инцидентът, той дишал през бутилка. Пъхнал си е бутилка, за да си спаси живота. Кой може да си представи, че това може да се случи в затвор. В края на краищата има закони, има норми, има разпоредби. Те трябвало да се следват. Когато всичко е затворено и никой нищо не знае. Ние откъде да знаем, че се защитават правата на затворниците, които вътре излежават присъди. Те са затворени и никой нищо не знае за тях.


Три патрулни коли на МВР ескортираха лимузините от гробищата до затвора. Ексцесии нямаше

От надзирателите зависи те дали ще получат вода, храна и дали ще имат въздух, дали ще дишат, дали ще бъдат убити и дали ще могат да си вършат функционалните нужди. Преди да бъде затворен в изолатора ние всеки ден се чувахме с него аз, майка ми и неговите приятели по телефона. По телефона, когато ни беше отказана връзка с него, майка ми няколко пъти звъня на шефа на затвора Бранимир Мангъров, помоли го да се грижи за брат ми, защото той имаше и заболявания. И той ни каза, че ще се погрижи за него, ще извикам лекари и т.н. Вижте как се погрижи. Ние, които сме се събрали тук, смятаме, че това не бива да се случва повече в български затвор. И няма да го допуснем, ще се борим до дупка за истината.


Настъплението на протестиращите, шефът на затвора Бранимир Мангъров не слезе да ги изслуша